Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), представляваща и обединяваща огромна част зърнопроизводителите в България, обявява безсрочни протестни действия с начало 6 февруари (вторник) в 10:00 ч.

След състоялата се среща на 4 февруари в Министерски съвет между бранша и властта регионалните сдружения от НАЗ единодушно взеха решение, че предложението на държавата е незадоволително и неприемливо, посочват от Асоциацията.

В методиката на подпомагане, която беше представена в МС, липсва компетентна икономическа експертиза, тъй като годишната данъчна декларация за последната година категорично не може да покаже загубите на земеделските производители, които нарастват през последните три години.

НАЗ настоява да се преразгледа предложението за разпределение на помощите и бюджета, които биха възпрепятствали масови фалити в българското земеделие, както и ясни гаранции за законодателни промени, поети от лидерите на парламентарните групи, които от своя страна ще гарантират устойчивост на сектора.

Те ще блокират възлови пътища в цялата страна от 10:00 до 12:00 ч., като времето на протестни действия ще се увеличава с всеки изминал ден (освен събота и неделя, когато няма да бъдат затваряни пътища в интерес на гражданите).

Исканията на земеделските производители са следните:

1) Включване на основните пет култури в сектор „Зърнопроизводство“ (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори.

2) Изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, а именно:

– Промени в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи;

– Промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя;

– Приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени;

– Създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи;

– Определяне на напояването като стратегически национален приоритет – мерки и действия за подобряване на поливното земеделие в страната: държавна подкрепа за цената на водата; облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.

3) Отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.

4) По отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и ДЗЕС 8 Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.

5) Отстояване на европейско ниво на позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.