Наближим ли Добрич, върху всяко крайпътно дърво недалеч от селата Славеево, Стефаново, Соколово се вижда окачен надписът „Купувам земя”. За окрупнено фермерство ли се готви Добруджа?

По посока към Каварна нещата се изясняват – пред очите ни е цяла гора ветрови генератори. Местните обясняват, че непрекъснато се търсят нови полета за още пилони. Очаква ни обаче изненада - перките на някои генератори не се въртят и следователно не произвеждат нищо.

Ветровете ли са виновни, турбините на върха на пилоните ли?

Едно от любопитните звена на варненския ТУ е центърът „Енергия, природа, Балкан”. Наред с другите актуални проекти там се изследва потенциалът на вятъра и слънцето в Североизточна България и по поречието на Дунав. Целта на научната разработка е витлата на всички ветрогенератори в региона непрекъснато да се въртят и да произвеждат електроенергия. Координатор на проекта е доц. д-р Венцислав Вълчев от катедра „Електронна техника и микроелектроника”. Участник е в 6 международни проекта, включително един на НАТО. От десетките му публикации на английски език най-значима е книгата „Inductors and Transformers for Power Electronics”, издадена в САЩ в съавторство с професора от университета в Гент, Белгия, Алекс ван ден Босше. Книгата е водеща по продажби в света в своята област.

УСЛОВИЕ

От първостепенно значение е височината, на която е монтиран генераторът



ЩЕДРОСТ

Картите, които ще изработим за поведението на вятъра по места, ще са достъпни за всеки



- Доцент Вълчев, възможно ли е да поставим вятъра под контрол, за да са в състояние ветрогенераторите да използват неговия потенциал?

- Да командваме вятъра, разбира се, е невъзможно. Но можем да изучим поведението му, интензитета, полетата, където обича да се вихри най-постоянно. За това трябва да имаме по-пълна научна информация. Някъде в Добруджа селски стопани казали на съответния инвеститор, че по техните ниви страшно много духа. И не го излъгали, но когато човекът хвърлил парите си да „лови” вятъра, се оказало, че те наистина са отишли „на вятъра”. Защото е нямало откъде да получи научната, истински компетентна информация.

- Но метеорологичните данни сочат извънредно силни ветрове по местата около Каварна, Шабла, Балчик.

- Така е. Но тези данни не отбелязват височината на ветровите вихри, защото досега се правеха изследвания на височина само 3 – 7 метра от повърхността на земята. При това на твърде малко места. Под тази височина ветровете могат да се вихрят денонощно, пилонът да е монтиран на най-буреносното поле и въпреки това витлата му да не помръдват. От първостепенно значение е височината, на която се извисява генераторът. Най-оптималната е 40, 60 до 80 метра, където е промишлено „интересният” вятър. Но липсват данни, както и съответните карти, атласи.

- Разкажете по-подробно за разработката на университетския колектив.

- В момента установяваме местата, където ще поставим 60-метрови мачти с датчици, до 20 на брой, които ще ни дават данни за поведението на вятъра. Картите, които ще изработим въз основа на тази информация, ще са достъпни за всеки инвеститор. Но ще е необходимо година време, за да имаме достатъчно натрупване на данните.

Изключително важно е от кои точки мачтите ще ни дават сведения. Ще ползваме данните и от наличните генератори в Добруджа. Информацията от датчиците ще обработваме чрез закупения софтуер уиндпро за енергийната плътност на вятъра по места.

- Кой финансира проекта и кой го ръководи?

- Финансирането е от фонд „Научни изследвания” на МОН. Ръководител на проекта, иначе казано човекът, който поема отговорностите, е ректорът на университета доц. д-р Овид Фархи. Колективът по разработката ни е от 20 души, както и 6-има от партньорски фирми. Много ни помагат също контактите със сродни университети в Германия, Белгия, Швейцария, Англия.

- Повечето наши вятърни турбини за електричество са втора ръка датско производство. Достатъчно надеждни ли са?

- Датчаните ни ги продават не защото са износени, а защото са си произвели още по-добри. А за такива не ни достигат средства. Дания е една от най-напредналите страни по отношение на ветровата енергия. Там тя е достигнала 30 процента. В страната са построени много генератори на 2 - 3 км навътре в морето, където не пречат на никого и ветровете са най-силни. Но това засега е твърде скъпа за нас начална инвестиция, която по принцип се изплаща след десетки години. Норвегия пък е стигнала още по-далеч в използването на морето. Тяхна фирма разработва в момента проект за първия в света плаващ ветрогенератор, който ще може да се придвижва към най-успешния вятър. Скъпо, но ефективно. Надеждата е, че и ние след време ще навлезем в морето.

- Доколко скъпи, но и доколко ефективни са нашите предимно втора ръка генератори?

- Новите струват до 3 млн. долара в зависимост от мощността. При 1 мегават цената на инсталацията ще е 1 милион долара. Разбира се, втората ръка продукти са значително по-евтини, като нашите инсталации най-често са с мощност над 700 киловата. По-големият проблем обаче е до каква степен генераторът ще използва инсталираната си мощност, т.е. каква енергия от вятъра ще бъде усвоявана. Само 1 м/сек в повече от скоростта му води до почти двукратно увеличение на получената енергия. И съответно на печалбата за инвеститора, от когото НЕК е задължена да изкупува преференциално предложеното екоелектричество.

- ЕС ни задължава да използване ветрогенератори. Но ни задължава и по екологичната мрежа „Натура 2000” за пътищата на птиците. Не се ли подлагаме на опасност от санкции, ако там започнат да падат мъртви птици?

- Разбира се, че трябва да отчитаме и фактора птици. Но в това отношение не би следвало да са водещи емоционалните реакции, а натрупаният световен опит. В Калифорния например преди 3 десетилетия бе изграден огромен ветропарк, където вятърът е редовен и силен. В началото там започнали да умират или да бягат гризачите, падали мъртви птици, хората заболявали. Изяснило се, че причината не е в генераторите, а в неразумното им струпване на едно място, в случая над 1000. Така се получава наслагване на инфразвуци над допустимите граници. Затова турбинните полета трябва да отстоят на достатъчно разстояние едно от друго и да са под 1000 броя в едно поле. Колкото до отстоянията между самите генератори, те трябва да са 3 до 5 пъти по-големи от диаметъра на роторните перки. Така земеделското стопанство не търпи особени загуби. Между пилоните могат да се движат трактори и комбайни, да се садят всякакви култури.