Може ли инвестиция в зелена енергия да "бомбардира" екоравновесието и да застраши единствената световна популация от червеногуши гъски? Въпросът не е нито подвеждащ, нито е за 100 000 лв. в играта "Стани богат". Просто в България всяка добра идея може да бъде взривена, ако се прави единствено в името на печалбата. Сагата за червеногушата гъска, която зимува единствено в Дуранкулашкото езеро край Шабла, продължава вече 4 г. А за да се спре нашествието на вятърните перки, се налага министърът на околната среда да издава 2 заповеди, с които се забранява изграждането на ветропаркове извън населените места на територията на защитената зона "Било" край Шабла. Първата е от времето на Нона Караджова, втората е на Искра Михайлова. Дори и при този видим политически консенсус държавата изглежда е безсилна да спре безумната идея на китайски инвеститор, скрит зад две български фирми. Заповедите се обжалват в съда, а магистратите се занимават с нея поне 2 г. И за да бъде кашата пълна, местните общинари в Шабла и Генерал Тошево, на чиято територия се планират ветрогенераторите, пък чакат перките като манна небесна, която да осигури работни места на местните. Двете фирми са платили вече около 1,9 млн. лв. в общинската хазна като данък за покупката на земята, казват от общината в Генерал Тошево.

Като капак Европейската комисия дебне всяка стъпка на властите в страната ни по одобряване на перките в защитената от екомрежата "Натура" в местност Калиакра. Това признава и министър Михайлова, която смята, че заради ветрогенераторите край Дуранкулашкото езеро срещу България може да започне първата наказателна процедура по линия на екологията.

Добрата новина е, че строеж все няма, защото делата се точат безкрай във Върховния административен съд (ВАС). Последното заседание по делото, с което се иска отмяната на забраната на екоминистъра от ноември 2013 г., е насрочено за 26 май. Дали ще надделее общественият интерес - още не е ясно. Но ако заповедта падне, то тогава единственият останал лост в ръцете на държавата е Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който трябва да "благослови" проекта и да подпише договор за присъединяване към мрежата на НЕК.

Скандалният проект получава "зелена светлина" през 2012 г., когато варненската Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) одобрява два плана за строителство на ветрогенераторни паркове. Инвестицията надхвърля 500 млн. евро, твърди се, че парите идват от Китай.

На преден план са двете фирми - "Уинд енерджи" и "Уинд Енерджи 3000". Управител и на двете е Любов Лазарова, дъщеря на бившия шеф на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров. Съдружници са й по-голямата й сестра Елена, общинският съветник от групата на ГЕРБ в Добрич Живко Мартинов, Виктор Азманов и Гриша Ангелов. "Стандарт" потърси Лазаров за коментар, но до приключването на броя вчера GSM-ът му бе изключен.

Проектът на "Уинд енерджи 3000" предвижда изграждането на 150 турбини с мощност 300 MW в близост до Генерал Тошево.

Големият проблем е проектът на втората фирма "Консорциум Уинд Енерджи", който планира изграждането на 95 турбини с мощност 190 MW. Перките трябва да се изградят само на 80 м от Дуранкулашкото езеро.

Еколозите скачат, защото перките ще изградят "вятърна преграда" за най-голямата в света популация на червеногуша гъска, която зимува в езерото. Отделно е застрашена и храната на птиците, защото нивите няма да се засаждат с пшеница и ечемик.

Независимо от всичко обструкции РИОСВ-Варна одобрява оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС) на два проекта. Екоминистърът Нона Караджова решава да отмени положителните становища на подчинената си РИОСВ. Заповедта й е атакувана в съда от инвеститорите и в крайна сметка отменена. Затова през ноември 2013 г. се налага да се вземе специално решение на Министерски съвет, което да забрани изграждането на ветроенергийни паркове в защитената зона "Било". То също се обжалва от инвеститорите пред ВАС, а делата се точат и в момента.

Каквото и да отсъдят магистратите, решението няма да удовлетвори страните, понеже интересите са в пълен разнобой. Ако перките тръгнат, срещу България ще започне наказателна процедура в Брюксел, а ако бъде осъдена, страната ни

ще трябва да плаща по 50 000 евро на ден

докато не отстрани проблема. Тя е стартирана още през 2008 г. и оттогава еврокомисарите следят под лупа развитието на проблема. Затова екоминистерството планира да одобри разширяване обхвата на защитена зона "Било" в района на Калиакра и ще издаде забрана за строителни дейности на нейна територия.

От друга страна са частните инвеститори и местните общини Шабла и Генерал Тошево. Зам.-кметовете по икономическо развитие на Генерал Тошево и Шабла гарантират, че още не е започнало изграждането на големия ветроенергиен парк на "Уинд енерджи", но се надяват това да стане, за да има работни места за хората от населените места. Зам.-кметът на Генерал Тошево по стопански дейности Ивайло Манушев сподели, че се касае за изграждането на над 100 ветрогенератора, което според него ще отнеме доста време и ще се търси работна ръка. "Това за общината е добре, защото безработицата при нас достигна 35%. Засега обаче нищо не е предприето. От страна на общината - ние сме направили всичко, каквото трябва", каза Манушев. Такова е положението и в община Шабла, където също трябва да има част от ветропарка. Зам.-кметът по икономическо развитие Тодор Георгиев заяви, че строителство няма, но допълни, че общината е издала общо 4 броя разрешителни за строеж - едно за кабелна мрежа, две за подстанции и за 66 ветрогенератора.

Сделката за земята, на която трябва да се вдигне паркът, датира от януари 2012 г. Още тогава кметът на община Генерал Тошево - Димитър Михайлов, съобщи за "Стандарт" за нея, като каза, че тя е била на стойност малко над 60 млн. лв. Братята Иван и Илко Павлови, които развиват бизнеса си в добруджанската община и добиха популярност и с опита за строителство в резерват "Яйлата" са продали правото на строеж върху около 2000 дка от земите си. От крупната сделка в общинската хазна са влезли малко над 1,9 млн. лв.

Докато лудите се налудуват, ЕК започна дело срещу страната ни. "През октомври 2013 г. Европейската комисия взе решение наказателна процедура 2008/4260 относно "Калиакра" да бъде придвижена към съдебна фаза. На 4 март 2014 г. исковата молба е депозирана от Комисията в Съда на Европейския съюз", коментираха за "Стандарт" снощи от екоминистерството. Това става напук на всички опити на ведомството да разшири защитената зона и популацията на червеногушата гъска.