Учебните програми по математика са твърде амбициозни и трябва да се орежат. Това мнение изрази във Варна председателят на комисията по наука и образование към Народното събрание Красимир Вълчев. Той се включи в международен форум за иновативната образователна среда, които се провежда в морската столица, предаде репортер на Moreto.net.

Бившият образователен министър смята, че именно прекалено амбициозните програми по математика са един от факторите за ниските резултати на матурите по предмета. Той коментира, че оценките са ниски и по БЕЛ, но по – скоро там, където има концентрация на деца от уязвими групи и по отношение на това кой е говоримият майчин език в семейството. По математика обаче проблемът с ниските резултати е повсеместен и системен.

„Резултатите до 4 клас са добри. Проблемите се зараждат 3 – 4 клас. Нашите учебни програми са амбициозни. Едно дете лесно се демотивира и самоизключва. Фактор е още поколенческият проблем - децата не могат да се концентрират. Трябва да се спрат екраните и да ограничат в максимална степен. Това пречи на развитието на децата.

Има проблем и по отношение на тези, които не знаят български и не разбират условията на задачите. Освен това няма достатъчно учители по математика.", коментира Вълчев. Допълни, че ако по други предмети можем да се мине с по – малки промени в учебните програми, то по математика „ не можем да минем без орязване на програмите. За да се направят по – малко амбициозни, трябва да ореже да се отреже дълбочина на темите. Да се увеличат часовете. Трябва да има повече практически часове. Няма време за затвърждаване, препуска се през програмата."

Прекалената наситеност на материала и програмата често става причина за частни уроци още от началните класове, защото родителите им започват да чувстват, че децата им изостават.

По отношение на резултатите по БЕЛ става ясно, че базовият проблем е с майчиния език, т.е. ние не успявам в предучилищна възраст да интегрираме езиково в достатъчна степен тези деца, защото езикът е предпоставка за всички останали компетентности. Не успява след това образователната система да ги интегрира, коментира Вълчев.

„Едно дете влиза в час без да владее на комуникативно ниво български език, но започва да учи всичко останало. Идеята е в началото да се започва само с обучение по език при такива деца и след това да се преминава към останалата част от програмата.", каза още Вълчев. По думите му има деца, които са българчета, но са като мигранти в България. Те са обречени на изхвърляне от системата.

Все пак анализите сочат, че има по – малко отпаднали ученици от системата. Учат повече години, но в част от случаите се касае за избутване, което също не е добър вариант. Единствената рецепта е да се полагат повече усилия, смята специалистът.

Вълчев счита, че децата трябва да бъдат подготвени за ерата на изкуствения интелект преди всичко като хора.

„В предучилищна възраст трябва да ограничим възможно най – много използването на екрани и информационни технологии, ако искаме да развием по – широк кръг от умения. В ранна детска възраст вредят на развитието на мозъка, на когнитивните, комуникативните, социално – емоционалните умения и най – вече на концентрацията. За да са пригодни за ерата на иновациите, трябва да ги направим хора, да усилим хуманитарното образование, да имат базовите умения, за да могат да надграждат. Всеки учител във всеки час може да бъде иновативен чрез метода си на преподаване и мотивация на учениците. Днес е все по – трудно да мотивираш едно дете. Все повече трябва да правиш изключения от общите правила. Системата трябва да бъде отворена, а не с тясно инструктиращи правила, които да я регулират. Системата функционира заради документа, а не заради децата и учителите.", каза още Вълчев.