13-годишната Сара Ернст бе засмукана от подовия сифон на басейн в кк Златни пясъци през юли 2011 г. Въпреки реанимационните дейности в болница, момичето почина, припомня Moreto.net.

Варненският апелативен съд призна за невинни Кирил Я. и Пламен К. за това, че са причинили смъртта на 13-годишно дете,поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, съобщиха от пресслужбата на институцията.

Първият е бил изпълнител на комплексното строителство на работите по част "Басейни" в хотел „Берлин“ в кк Златни пясъци, а вторият – строителен надзор в част „ВиК“.

Прокуратурата е обвинила двамата в нарушения на Закона за устройство на територията и на Наредба на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

С акта си Апелативният съд отмени присъда на Варненския окръжен съд, с която двамата са били признати за виновни и наказани с лишаване от свобода за 6 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Двамата обжалваха пред горната инстанция.

Като извърши преценка на доказателствения материал, Апелативният съд достигна до съвсем различни фактически и правни изводи от тези на първата инстанция.

През 2001 г. дружеството собственик на хотела предприело реконструкция и разширение на комплекса, съгласувано и одобрено от компетентните държавни органи. След приключване на строително-монтажните дейности и изпитването на басейните, била установена годността им. Издадено било Разрешение за ползване. Изготвено било Ръководство за експлоатация. В него било изрично записано в какво положение трябва да са спирателните кранове. Извършен бил личен инструктаж на служител за техническа поддръжка. След въвеждането в експлоатация обаче била монтирана преграда във водния коридор и двете части на басейна били разделени. Така се осигурявала възможност за независимо ползване на вътрешната и вътрешната част. Монтирането на преградата било предпоставка за установяване на опасен режим на вътрешния басейн. Всяка промяна в конструкцията на басейните изисквала изготвяне и одобряване на екзекутивна техническа документация, която да узакони направените промени. Това не било сторено.

Към датата на инцидента за ползването на басейните не били издадени разрешителни от Община Варна. Единствено били подадени заявления.

Комплексът разполагал с един единствен спасител, въпреки изричните изискванията за втори, при наличието на де факто два басейна. В машинното помещение липсвало Ръководството за работа, както и номерация на крановете, каквито имало при предаване от страна на изпълнителя през 2001г. Към 2011г. обектът нямал инструктиран служител, което било задължително.

На 11.07.2011г. във вътрешния басейн се намирала 13-годишната Сара Ернст. Съоръжението работело в режим „филтрация“. Помпите били включени в режим на засмукване само от дънния сифон. Единственият спасител бил ангажиран на външния басейн. Около 11.30ч. детето било засмукано от подовия сифон. Въпреки реанимационните дейности в болница, то починало.

Впоследствие било установено, че решетката на сифона била счупена и не била захваната по никакъв начин за него.

Настоящата инстанция назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза. Вещите лица са категорични, че действащите към момента на строежа изисквания били спазени. Фаталният инцидент е настъпил 10 години след проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на басейна.

Към 2011 г. собственикът на съоръжението не бил изпълнил задължения, възникнали през 2004г. по спазване на европейски и национални стандарти за безопасност. Тези стандарти липсвали към момента на изграждането на басейна, но били приети след предаването му за експлоатиране. Затова отговорността да ги съблюдава била на инвеститора, а не на строителя. Още повече, собственикът на хотела след 2002г. не поддържал на работа отговорник по работата с техническото помещение на басейните, както изисквало Ръководството. Това довело до грубо нарушаване правилата. Според заключението на вещите лица, инцидентът възникнал като непосредствен резултат от нарушаването на Ръководството за експлоатация.

„Съдът няма задължението да анализира кое лице се явява отговорно за създалата се критична ситуация, но разполага с категоричното заключение на съдебно-техническата експертиза, че това не е нито проектантът, нито строителят, нито строителният надзор по „ВиК“, които извършили дейността си в съответствие с нормативните разпоредби“, гласят мотивите към присъдата на Апелативен съд – Варна. Дори и да се приеме, че някои от книжата не са били перфектно изготвени, тези пропуски нямат причинна връзка с инцидента.

Съдебният състав прие, че действията на подсъдимите не са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат - смъртта на германската гражданка. Удавянето й настъпило поради образувалия се подводен ефект на вакуум, в резултат от неправилно боравене със спирателните кранове на вътрешния басейн, а не е свързано с дейността по строеж и надзор на басейна 10 години по-рано. Не могат да се дефинират действия или бездействия на подсъдимите, които да са довели до резултата. Категорично пряката причина за смъртта на детето е свързана с неправилно боравене с крановете в техническото помещение, а не със строителните дейности.

Неправилната експлоатация, а не нарушения в строежа и надзора, налага извод за несъставомерност на деянието по отношение и на двамата подсъдими, категоричен е Апелативен съд - Варна.

Присъдата е влязла в сила.