Мерседес Руиз, адмирираната по цял свят испанска танцьорка, ще даде чувствен акцент в премиерното за България представяне на отличения с редица награди за испанска музика албум “Фламенко трибют на Пат Матини” на китариста и композитор Сантяго Лара.

Лара пристига във Варна със своя квартет за концерта на 23 април - голямото събитие от програмата на Европейския музикален фестивал Варна 2023. Варненската публика обикна Мерседес Руиз още от първия ѝ гастрол през 2014 г. и сега ще бъде развълнувана да почувства отново вълнението от срещата с нейната интерпретация на танца на страстта.

Преди да тръгне за България Мерседес Руиз беше любезна да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.

Г-жо Руиз, Вие вече сте се срещали с българската публика. Мислите ли, че ние, българите, усещаме фламенкото, че имаме вкус към него?

Много се вълнувам да се върна тук! Ако българската публика реагира толкова емоционално и ръкопляска с такава страст, то е, защото фламенкото достига до нея, което в крайна сметка е най-важното.

Вие сте съвременен интерпретатор на огнения танц. Има ли нужда от нов прочит традицията на фламенкото през ХХІ век?

Това, от което се нуждае фламенкото днес, е постоянно да бъде представяно от нови и различни личности, които разкриват различни негови страни. В съвременните условия ние имаме широк достъп до работата на другите танцьори, което е положително. Възможна е обаче и известна склонност към повторяемост, към копиране на известни образци и в много от тези случаи се усеща отсъствието на силна личностна интерпретация.

Какво бихте променили в своята творческа работа напред и какво в никой случай не бихте си позволили да изменяте?

Винаги съм била много вярна на себе си, уважавайки концепцията, която имам по отношение на корените на фламенкото. Танцът е продължение на мен самата. Танцувам, за да бъда и съм, защото танцувам. Не мисля, че мога да променя това.

Кога фламенкото се превръща вече в нещо друго и губи идентичността си?

Когато във фламенкото не присъстват корените, идентичността се губи. Личностите трябва да бъдат развивани и показани, но без да се излиза от пътя. Трябва да присъства основата на различните "palos" - песни и танци, в противен случай се губи спецификата на жанра.

В България има тенденция за увеличаване популярността на традиционните народни танци. Нараства ли, или напротив популярността на традиционното фламенко в самата му родина - как е в Испания?

Интересът към фламенкото нараства, все повече са желаещите да се научат да танцуват, пеят и свирят на китара. Преподавам по целия свят и виждам тази тенденция. В Испания също има такъв интерес, много хора искат да учат, да посещават танцови класове и школи. От друга страна е трудно широката публика да бъде заинтересована, да ходи често в театралните зали, може би поради съмнителното управление на културното наследство, неговата защита и обогатяване.

Вашият съвет към ентусиастите по цял свят, които сега започват да се занимават с фламенко танци?

Да обичат много фламенкото, да се отнасят добре с него. И най-важното е да стигнат толкова далеч, че да се чувстват добре в това, което правят. Това е истинският талант.

Какъв е ключът към сърцето на испанския танц, включително фламенкото, но и не само?

Испанският танц има други принципи, които са много различни от фламенкото, което, въпреки, че е с испански произход, е един напълно различен свят. Вярно е, че когато се смесват, те се обогатяват и свързват. Ключът и в двата случая е личността в интерпретацията. Фламенко танцът е страст, огън, ритъм, лудост, но и спокойствие, чувствителност и изискана деликатност.

Следващите Ви проекти?

Много се вълнувам за летния сезон, когато ще имам 19 участия на престижния фестивал край Авиньон, Франция. Следват представления в Китай, Великобритания, Чехия и Португалия. Започва да се оформя и новото ми шоу, номер 12, но работата по него отнема време и с толкова много пътувания става сложно. Но ще бъде вълнуващо, както винаги.

Билети – 20, 25, 30, 40, 50 лв. от сайта и Билетния център на Фестивалния и конгресен център: https://bit.ly/3SoQeqZ