Турция не показа никакви признаци за вдигане на блокадата си за присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО на среща в четвъртък, пише европейската редакция на американския вестни "Политико".

Представители на трите страни се събраха за първи път от ноември, след като в НАТО заявиха, че очакват промяна на позицията на Турция.

Швеция определи срещата като стъпка напред - независимо от липсата на конкретни резултати.

"Най-важното нещо днес е, че се събрахме", каза преговарящият на Швеция Оскар Стенстрьом пред репортери в централата на НАТО в Брюксел след разговорите. Страните, каза той, "се договориха за по-нататъшни срещи".

Докато 28 от 30-те съюзници на НАТО бързо одобриха присъединяването на Швеция и Финландия към Алианса, парламентите на Турция и Унгария все още не са ратифицирали кандидатурите им за членство.

Анкара, Стокхолм и Хелзинки подписаха меморандум, очертаващ стъпките, които страните ще предприемат, за да отговорят на опасенията на Турция относно износа на оръжия и тероризма на срещата на върха на алианса в Мадрид миналото лято, когато лидерите на НАТО решиха да поканят Швеция и Финландия да се присъединят.

Но въпреки промените в политиката във Финландия и Швеция, например законопроекти, предназначени да предотвратят участието в терористични организации, Анкара продължи да блокира членството и да повдига възражения - особено срещу Швеция.

Напрежението се задълбочи особено след като датски крайнодесен политик изгори копие от Корана в Стокхолм пред турското посолство през януари.

И макар да не е ясно какво точно очаква Турция с продължаващото си блокиране, има спекулации в рамките на Алианса, че проточеният процес се дължи отчасти на вътрешнополитическите съображения на президента Реджеп Тайип Ердоган, както и на опит да спечели влияние в отношенията на Анкара с Вашингтон.

Стенстрьом заяви, че Турция признава, че Швеция и Финландия са "предприели конкретни стъпки", характеризирайки това като "добър знак".

Забавеното одобрение подхранва разочарованието в целия Алианс. Сега нарастват спекулациите дали Финландия може да се присъедини към НАТО преди Швеция.

За съюзниците от НАТО ключова цел е да получат одобрението на Турция и Унгария за двете страни преди следващата среща на върха на лидерите на алианса, насрочена за юли във Вилнюс. Забавяне след нея може да се окаже неудобно за военния съюз.

Запитан дали е реалистично Швеция да се присъедини към НАТО преди срещата на върха, Стенстрьом отказа да се ангажира със срокове.

"Целта ми като главен преговарящ е възможно най-скоро, разбира се; но не мога да обещая дата", каза той и добави: "Ние сме фокусирани върху конкретните стъпки, за да изпълним меморандума".

Хелзинки и Стокхолм вече получиха гаранции за сигурност от многобройни съюзници от НАТО, свеждайки до минимум рисковете за тяхната сигурност. Но едно забавяне все пак би усложнило процесите на планиране на Алианса и би могло да повлияе в политическото доверие.

В рамките на алианса обаче има надежда, че Анкара може да отстъпи след парламентарните и президентските избори в Турция през май, но все още преди срещата във Вилнюс.

"Време е всички съюзници да приключат процеса на ратификация и да приветстват Финландия и Швеция като пълноправни членове на Алианса преди предстоящата среща на върха на НАТО във Вилнюс", каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в четвъртък.

В изявление след сесията шефът на НАТО каза, че страните "се съгласиха, че бързите ратификации както за Финландия, така и за Швеция биха били в интерес на всички" и "се съгласиха да продължат сътрудничеството в този формат и да се срещнат отново преди срещата във Вилнюс".

Междувременно ръководството на Швеция възприе оптимистичен тон относно перспективите си за членство.

"Изпълнихме всичко, което казахме, че ще направим", каза шведският външен министър Тобиас Билстрьом пред "Политико" в четвъртък, посочвайки нов законопроект срещу тероризма.

Турция предостави списък с издирвани лица на Швеция и очаква скандинавската страна да предприеме бързи действия, за да покаже, че исканията на Анкара действително се изпълняват. Все още обаче нито един от осъдените не е предаден на Турция.

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу наскоро призна, че Швеция е направила промени в своите закони за тероризма и обещава да приеме нов законопроект, но това, което Турция иска, е конкретно действие.

"Не е възможно да кажем "да" на членството на Швеция в НАТО, без да видим тези стъпки. Швеция не изпълнява задълженията си. Това е причината, поради която казахме "да" срещата да се проведе в Брюксел", обясни той.

Швеция и Финландия кандидатстваха миналата година за присъединяване към Организацията на Северноатлантическия пакт, след като Русия нахлу в Украйна, и сега се нуждаят от подкрепата на всички настоящи държави от НАТО, за да придвижат кандидатурата си. Те обаче се сблъскаха с опозиция от Турция, която ги обвинява, че подкрепят и укриват кюрдски бойци и други групи, които Анкара смята за терористи. В последствие Анкара оттегли възражението си при условие, че двете скандинавски страни се съобразят с исканията й.

По-рано Финландия намекна, че може да раздели кандидатурата си от Швеция след срива на отношенията между Анкара и Стокхолм. По-късно обаче финландският външен министър Пека Хаависто оттегли това си изявление и вместо това заяви, че ще се запази позицията за обща кандидатура с Швеция и все пак уточни, че е възможно разделяне, ако Швеция получи перманентен отказ от Турция за влизане в блока.