До края на март се очаква да стартират обществени поръчки за доставка и поддръжка на нови влакове и локомотиви, заяви вицепремиерът Алексиев

Немските и френските компании са сред най-активните инвеститори в страната ни. България е отворена за бизнес, увеличаваме доверието на инвеститорите. Това заяви министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по време на работна среща съвместно с вицепремиера по икономическа политика Христо Алексиев пред представители на Френско-българската и Германо-българската търговски и индустриални камари. Сред официалните гости на събитието бяха Н.Пр. Ирене Планк, посланик на Федерална република Германия в България и Н. Пр. Жоел Мейер, посланик на Франция у нас.

Министър Пулев посочи, че тъpгoвиятa нa Бългapия c Гepмaния дocтигa peĸopднитe 11,1 млpд. eвpo за първите единадесет месеца на 2022 г. По думите му, в Бългapия ca peгиcтpиpaни близо 4000 дpyжecтвa c гepмaнcĸo yчacтиe, ĸoитo ocигypявaт oĸoлo 60 000 paбoтни мecтa в cтpaнaтa. „Само през Българската агенция за инвестиции са сертифицирани 52 инвестиционни проекти на немски компании у нас“, допълни той.

Министърът на иновациите и растежа изтъкна, че Франция също е от ключовите ни външнотърговски партньори. „Само за периода януари-октомври 2022 г. стокообменът между България и Франция е в размер на над 2 млрд. евро. Той добави, че преките чуждестранни инвестиции от Франция в България до този момент са над 1 млрд. евро.

По време на срещата бяха обсъдени възможностите за инвестиции у нас в зелен водород, автомобилната индустрия, както и развитието на въглеродно неутрални индустриални зони, които да привличат инвеститори. „В момента, въпреки политическата нестабилност и международните кризи, има силен интерес към страната ни от инвеститори от Европа и от Азия“, подчерта Пулев. Той заяви, че автомобилостроенето е най-бързо растящият сектор в икономиката ни и дава над 10 % от БВП. У нас има и много развойни центрове свързани с аутомотив индустрията“, допълни той.

До края на март се очаква да стартират обществени поръчки за доставка и поддръжка на нови влакове и локомотиви. Това заяви от своя страна вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев по време на срещата. Перспективите за обновяване на националната железопътна инфраструктура и възможностите за публично-частно партньорство бяха сред основите теми, които представителите на бизнеса поставиха.

Христо Алексиев посочи, че Министерството на транспорта и съобщенията възнамерява да развие потенциала на някои ключови обекти, сред които пристанище Варна, чрез механизмите на публично-частното партньорство. В тази връзка пристанищен терминал Варна-изток и пристанищен терминал Варна-запад са включени в Плана за действие за държавните концесии за периода 2021 г. – 2027 г.

Относно възможностите за малките и средни предприятия министър Пулев посочи, че на 2 август служебното правителство е заварило нула одобрени европейски програми по структурните фондове. „След пълна мобилизация служебният кабинет осигури одобрение от ЕК на всички 10 европейски програми за 20 млрд. лв. за бизнеса“, каза той. По думите му, само през МИР са одобрени 2 програми. „Първата е новата програма Конкурентоспособност за 3 млрд. лв. , а втората е новата програма за научни изследвания и иновации за 2 млрд. лв., която е за сътрудничество между бизнес и наука.

„По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост сме най-активното министерство, обиколихме всички области в държавата. Вече имаме две отворени и приключили за кандидатстване процедури за Технологична модернизация и за ИКТ решения, които завършиха с много голям интерес по тях. В момента е отворена една от най-дългоочакваните процедури за бизнеса по Плана-за изграждане на фотоволтаични инсталации и батерии за локално съхранение на енергия. Процедурата е отворена от 14 февруари, а бюджетът й е 200 млн. лв.“, каза Пулев. Той обяви, че мярката е насочена не само към микро-, малки, средни фирми, но и към дружества с до 3000 служители от почти всички икономически сектори, като всяка една компания, регистрирана в България, може да се възползва от тази процедура.

„При голям интерес към мярката поемаме ангажимента да направим всичко възможно сега, когато се отвори процесът по кандидатстване по допълнителния ресурс по линия на механизма „REPowerEU“ да увеличим този лимит, така че средствата да стигнат до всички компании, които са отговорили на критериите и на изискванията по процедурата“, изтъкна той.

По думите му, през МИР се предвижда да се отворят нови процедури по ПВУ и структурните фондове в първите 6 месеца на 2023 г. за 1.2 млрд. лв., които да тръгнат към бизнеса.