Главният прокурор на Република България Иван Гешев излезе с изявление по повод поредния тежък инцидент в страната. 14-годишно момче е с опасност за живота, след като вчера е било блъснато от пиян и дрогиран шофьор в село Бузовград, Казанлъшко.

Aвтомобилът е помел момчето, престрояващо сe с колелото си на пътния банкет. Шофьорът на автомобила е напуснал местопроизшествието и се е укрил. Водачът на колата е избягал от местопроизшествието, но по-късно бил заловен в съседното село Розово. Той е на 57 години. Тестван е за употреба на алкохол и наркотични вещества, отчетен е резултат 1.38 промила и наличие на наркотично вещество.

Ето какво казва главният прокурор:

“Още едно дете е пометено от поредния, вероятно пиян и дрогиран, шофьор. Детето се бори за живота си, в тежко състояние. А шофьорът не е помогнал. Избягал е. Какво още трябва да се случи, за да разберем, че трябва да спрем да се раняваме и убиваме на пътя? Какво още чакаме, за да спрем войната на пътя? Нейните жертви са колкото при един локален военен конфликт. И логично сме водещи в ЕС в тази черна статистика. Прокуратурата на Република България още преди две години постави проблема пред Народното събрание. Предложихме и решения — отнемане на моторните превозни средства, управлявани от пияни или дрогирани шофьори. Предложихме и да се прецизират престъпните състави за умишлено причиняване на смърт и телесни повреди от такива извършители. Има и редица други възможни решения. Настояваме и ще продължим да настояваме като институция за реакция на държавата и законодателни промени.

Явно смъртта по пътищата на България не е приоритет. Важно беше в рамките на дни да бъдат закрити специализираните съд и прокуратура. Защото може би сме единствената страна в ЕС , в която няма организирана престъпност. Това бързане, което вероятно ще е от полза на престъпността, е обяснимо. Но е необяснимо, че не се бърза, когато всекидневно по пътищата ни умират хора. Не само политиците и институциите, но и всички ние като общество трябва да сме активни. Защото всеки живот е безценен, а вече с години необходимото не се прави. Това е животът на всеки един от нас, на близките ни, на децата ни.”