Всеки опитен треньор в края на кариерата си трябва да се върне към детско-юношеския спорт, за да даде своите знания на подрастващите спортисти.

Безценният съвет е на емблематичния за България треньор по хандбал Пенко Златев. И на него съдбата отреди именно този път – да завърши кариерата си с подрастващи хандбалисти от школата на "Спартак" (Варна). Поема ги, когато са на 14 г. И 5 години по-късно ги извежда до вицешампионски трофей в първенството.

Преди няколко години легендарният варненец, чието име

блести със златни букви в историята на родния хандбал,

реши да се оттегли от спортната арена. И направи бенефис, предавайки треньорската щафета начело на мъжете на "Спартак" на своя ученик Веселин Станков.

"Тогава бях решил да се откажа от мъжкия хандбал и да се върна към детско-юношеския спорт. Пет години по-късно мога да кажа, че това изцяло мое решение е било много правилно. Затова още веднъж призовавам всички колеги с дълъг опит в треньорската професия да завършат своята кариера сред децата", апелира Златев.

"Задължен съм към моя клуб "Спартак", който ме е изградил. Мога да помагам като консултант, в организацията на клуба, но пряко с треньорска дейност е време да спра да се занимавам", категоричен е наставникът.

Всеки, който обича хандбала, знае, че по време на мач Пенко Златев е като действащ вулкан. Най-емоционалният мач в треньроската му кариера, който преживява и до ден днешен, е световната квалификация България – Унгария, която ръководи в качеството си на селекционер на "А" отбора на България.

"Навремето битката за треньор на националния отбор на България беше жестока! Абсурд да пробие треньор от провинцията! Първият, който успя, бях аз, с помощта на човека, който ме изгради като треньор – доц. Тото Вълчев, теоретикът на българския хандбал. Първият ми мач начело на националния отбор бе световна квалификация над Унгария като гост. Направихме добра подготовка. И накрая ни биха 32:6! След този мач си казах, че ние в България май само говорим и нищо не работим. Този мач го играхме в сряда, и веднага - в неделя имаше реванш във Варна. Победихме унгарците с 2 гола.

Докато съм жив ще помня този мач!

Няма да забравя реакцията на момчетата от отбора, докато правех разбор за срещата в Двореца на спорта. Казаха ми: "Тренер, бъди спокоен – не се напрягай много. Ние може да умрем, но няма да загубим този мач!" И наистина спечелихме. След срещата не мога да ви опиша как се чувствах! Бях най-щастливият човек на света! Едно мога да кажа – ние за първия мач нямахме игрова подготовка. И нямахме контролни срещи, за да си сверим часовника, което генерира у нас невероятно притеснение. Играхме хубаво там, но пропуснахме безброй чисти положения, включително и четири 7-метрови хвърляния. Но тук, във Варна, се отърсихме от загубата, бяхме по-спокойни и наистина показахме възможностите си. Това е най-емоционалният мач в теньорската ми кариера!", откровен е Пенко Златев.

Признава с ръка на сърцето, че треньорската професия винаги му е доставяла невероятно удоволствие. "Аз съм щастливец с тая моя професия.

Благодарен съм на съдбата!

Имал съм късмета да работя с най-добрите хандбалисти! Затова и успехите, които постигнахме за Варна, са големи", радва се носителят на общински сребърен почетен знак за заслуги към Варна.

"За първи път донесох шампионска титла на Варна при подрастващите. Първите 5 шампионски титли при мъжете бяха под мое ръководство, както и първите купи на България. Ще спомена Евгени Китанчев и Снежана Желева – колеги треньори, с които допринесохме за това след 2000-ата година Варна да стане център №1 в мъжкия хандбал на България! Това е другата ми гордост! Станахме за първи път и шампион на България по плажен хандбал", добавя легендарният варненец. Горд е, че в град като Варна, където има невероятно силна конкуренция в спорта, 4 пъти е коронясван за Треньор № 1 на града.

Треньорската кариера на Златев стартира в "Локомотив", за да премине по-натакът към нови успехи с тима на "Спартак" (Варна).

Първият му треньор е основателят на хандбала в морската столица Димитър Нушев. За него Пенко споделя, че е бил широко скроен човек, който дава свобода на играчите извън терена.

"Когато ставаше въпрос за тренировъчен процес и за мачове, беше много стриктен. И аз, като него, винаги съм се стремял да бъда близко до моите играчи. Мисля, че съм го постигнал, благодарен съм на момчетата, които още ме уважават. Точно това ми е носило успех през годините. Има колеги, които изповядват противоположната философия – на дистанция са от играчите, може би имат своите основания. Мисля, че ако всеки си изпълнява задълженията, нещата се получават. Когато сме извън хандбала, може да бъдем приятели", споделя своята философия треньорът.

И отчита, че границата на добрите, приятелски взаимоотношения между треньора и играчите е много крехка и може да се пропука като парче лед.

"Всичко е до възпитанието и разбирането на играчите. Повечето от тях не прекрачват тази тънка линия, но има и такива, които го правят. И там е дилемата как да се доразбереш с тях – или да се разберете, или да ги отстраниш. На мен никога не ми се е случвало да отстраня играч. Просто имах щастието да работя с много добри хандбалисти!

Когато преподаваш своите знания и изискваш, винаги има високи резултати. Сега, за последно, когато водех децата на "Спартак", отново се убедих в това. Когато им поставяш точни и ясни задачи за изпълнение и съумееш да извлечеш положителните им качества, винаги накрая има уважение и приятелска настройка", искрен е Златев. Неговите безценни съвети към младте треньори е да работят с желание: "Това, че успехите няма да дойдат веднага, не трябва да ги демотивира. Важни са също опитът и богатият арсенал от знания. Трябва да бъдат много мотивирани за работа, да не губят вяра и да се отказват при първия неуспех! Да включват в играта новости, защото хандбалът стана невероятно динамичен спорт. Правилата се променят много бързо и ако един треньор иска да е в унисон с тях, светкавично трябва да се нагажда към новата действителност, към новата теория и методика в хандбала!"

Гордее се с Веско Станков и Чавдар Чернев

Успешно по неговия път в треньорското поприще вървят двама ученици на Пенко Златев – треньорите Веселин Станков и Чавдар Чернев. "Двама прекрасни хандбалисти, сега градят успешна треньорска кариера. Много им се радвам и се гордея с тях! Винаги им казвам в изискванията си да бъдат твърди. Вече говорих за взаимоотношенията треньор – играчи. Никога да не си мислят, че ще бъдат обичани от всички. Но това не бива да ги демотивира да изневеряват на своите принципи на взаимодеййствие! Другото е да имат мотивация и да искат да станат добри треньори. Мисля, че досега успяват", допълва Пенко Златев.

Носталгията по миналото

Говори с носталгия за отминалото време, когато треньорите са имали картбланш да правят селекция на деца в училищата. Надява се да отмине това време, в което заради пандемията се играе без публика, да няма финансови сътресения.

"Хандбалът е моя живот!

Откакто съм започнал с Павел Дженев в ученическите ни години, до момента хандбалът е моя съдба. Въпреки че никога не съм бил професионален треньор. Винаги съм работил и на друга работа. Но успявах да съчетавам професионалните си ангажименти, така че да бъда треньор. И никога едното не е пречело на друго. Благодаря на МВР – които и да са били министрите и директорите на Окръжно управление - Варна, са ми разрешавали да се занимавам със спорт – и клубен, и на национално ниво", казва Златев. Щастлив е, че класира за първи и единствен път юношеският национален отбор на България по хандбал на голямо първенство.

"Беше през 1994 г. В Израел се класирахме на 10-о място. Това е най-добро класиране на България до момента. След това Георги Андреев успя още веднъж да класира националния юношески отбор за европейско първенство", връща лентата на спомените емблематичният треньор.

Кариерата зад граница

Спомня си с радост и за треньорската кариера зад граница. Канят го да води отбор на остров Крит. Подписва перфектен договор. Впечатлен е, че гръцките хандбалисти спазват желязна дисциплина и уважават треньора си като роден баща: "Там никога играч не ми е казвал, че е уморен, камо ли да ме пита дали може да тренира по-малко, или да откаже да дойде на тренировка".

Не се изкушава да остане в Гърция. "Носталгията не е за всеки. Не можех да остана – в България ме чакаха семейството ми, съпругата и двете ми деца. Георги завършваше, беше студент, трябваше да бъда до тях. В Гърция семейството е издигнато в култ. Веднага ми предложиха да взема жена ми и синовете. Когато отидох, ме представиха във всички вестници, на първа страница. Мен, и цялото ми семейство".

Безкрайно е щастлив, че и синът му - един от най-успешните български хандбалисти Георги Николов, и внукът му Яно са омагьосани от хандбала. Николов от години прави суперуспешна кариера като състезател в тима на "Хилдесхайм" и германците го боготворят. В момента е учител по физическо и треньор.

"В Германия хандбалът е религия!

Няма друга страна, където да е толкова популярен спорт. Няма значение дали гледаш мач в първа, втора или трета дивизия, където са професионалните отбори, или пък в четвърта, където играят аматьори – винаги залите са пълни с публика! Отборите на 60 % се издържат от постъпленията от билети. Без значение е дали играе първият срещу последния в шампионата. Феновете идват 1 час преди мача, пълнят залата, аплодират, въоръжени са с невироятно атрактивни аксесоари на клуба. Когато синът ми ме заведе да гледам мач на неговия отбор, в същия ден играеше "Байер" (Леверкузен) на Бербатов, мислех, че хандбалната зала ще е празна. Уви! Напълни се на макс, а шоуто беше невероятно!

Ето така се изразява любовта към любимия спорт, към любимия отбор. Не е да има разделение – "Левски", ЦСКА. Тази вярност ме впечатли изключително много", признава Златев. А надеждата му е в любимия внук Яно, който вече покорява сърцата на германците по хандбалните арени.