14.07. – 03.08.2022 Г.

„НЕЗРИМИ ПЪТЕКИ"

Изложба живопис на АНТОН АНТОНОВ в галерия Арт Маркони

Откриване – 18.30 часа 14.06./ четвъртък /2022 г.

Препрочитам анонса към изложбата на Антон Антонов, в който споделя своите размисли върху творбите, подготвени за ежегодното гостуване във Варна. Чистите поточета на мисълта му звънко си пробиват път между ежедневната шлака от потискащи новини, заливащи ни с тревожност и безизходност. Разходката из лабиринта на неговия, изпълнен с красота и „необятие", художествен свят изпълва с животрептящата гама на възторг, смирение и дързост, редуващи се в хаотична непоследователност – зареждащи и помиряващи едновременно:

„Пейзажът ни приласкава като обиталище на душата и надмогване в усилието да вибрираме отвътре с неразпознаваемите за материалните сетива мелодии. Целувка с мирис на мащерка. Възкресяваме себе си във всичко - като протуберанс на духа, който ни води към нашата всеобща единеност. Трябва да затворим процеса между себе си и природата. Тя е най-големия учител. Ако я гледаме с очите на дете, с жад и възхита, ще провидим красотата, а ако я съзерцаваме, докато сме се сляли с нея и сме станали нейна част, то ще познаем и добротата. Съзнанието за тази единна същност ни позволява да се съизмерваме само със себе си и ни прави уникална част от това необятие извън нас. Творчеството изглежда игра и забавление, но в действителност е предопределеност и голяма отговорност. Творбата е синтез на истината, принципът, който ни свързва - извън нас, нас с другите, това извън и това вътре, единността на всички нива - материя, съзнание и това, което не познаваме. Творбата е морален принцип. Ние, човеците, сме разполовени. Жената носи кодекса на нашата определеност и отговорността за това. Тя е съзнанието за нашата ненарушимост. Мъжът е разрушител и наново съзидател. Жената няма лукса на първото, но всички ние, нейните синове, не бихме дръзнали да се протегнем към безмерната свобода на съзиданието в духа, без нейната ласка. Адът и Раят не са географски понятия. Те са вътре в нас едновременно и нашето съзнание ни води тук или там. Единственото, което човек забравя да прекопава е градината вътре в себе си, душевната градина. Това е непрестанна битка с плевелите Адови в нашето съзнание. Когато постигнем съзнаване на Рая, постигаме блаженство и сме стъпили там, където едно забранено дърво може да ни върне обратно. Животът ни е една разходка в тъмната и непозната гора. Всяка творба е една искра, проблясък всред мрака на нищото и малка надежда да просветнем, за да осветим пътека за нас и за другите." Крачунка, 2022 година Антон Антонов

След тази невероятна разходка в духовния свят на художника, бих си позволила да перифразирам любимият цитат от „Малкият принц" на Екзюпери: „Същественото е невидимо за очите" в „Същественото е пред очите ни!". Благодаря ти, Тони!

Ваня Маркова – галерия „Арт Маркони"