Тази година светът навлиза в екологичен дълг на 28-и юли. По данни на Световната мрежа за екологичен отпечатък за по-малко от седем месеца от началото на 2022 г. човечеството ще изразходва „бюджета си“ от природни ресурси, които планетата е способна да възстанови в рамките на една година. За България обаче този ден настъпва днес – цели седем седмици по-рано от средната стойност за света. Така всички ние започваме живот на „екологичен кредит“, т.е. това, което консумираме от сега до края на годината няма да е произведено по устойчив начин, защото планетата не е в състояние да възстанови ресурсите с бързината, с която ги изразходваме.

„В опит да минимизира негативните ефекти от тази тенденция природозащитната организация WWF над 16 години работи активно в България, за да опазва старите гори и да създава нови, да възстановява деградирали екосистеми, да съблюдава спазването на закона в защитените територии, да се грижи за реките и за местообитанията на дивите животни, както и за поминъка на местните общности, зависещи от природата“, коментира Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България. „Спасителният мечешки отряд полага усилия за предотвратяване на конфликта човек-мечка, а експерти-ихтиолози работят с дунавските и черноморските рибари така, че да опазват критично застрашените есетри“.

Денят на екологичния дълг настъпва все по-рано всяка година, което означава, че хората ускоряват степента си на експлоатация на природата, черпейки все повече храна, вода, дървен материал, въздух и суровини за енергия. За последните две години Денят се е изместил с близо месец напред, а днешната дата е най-ранната за шестте десетилетия, откакто се води статистика. Изследването мери отпечатъка на човечеството върху планетата. То показва, че поддържаме този дефицит не само с изчерпване на запасите от ресурси чрез свръхулов и изсичане на горите, но и чрез натрупване на отпадъци, като например въглероден диоксид в атмосферата, който екосистемите не могат да абсорбират.

Каква е формулата за изчисляване на Деня на екологичния дълг?

Световният биокапацитет се дели на световния биоотпечатък – или количеството ресурси, създадени от Земята за една година, се разделя на това, което човечеството потребява като храна, дървен материал, суровини за производството на дрехи и т.н. Полученото число се умножава по 365, колкото са дните в една стандартна календарна година.

Докато населението на Земята се разраства, икономиките се развиват и стават все по-зависими от ресурси, то размерът на нашата планета си остава същия. Така през 1970 г. глобалната свръхконсумация става факт. Оценките сочат, че за да задоволим потребителското търсене днес ние използваме със ¾ повече ресурси от тези, които екосистемите биха могли да регенерират, или с други думи – имаме нужда от 1.75 планети. Изследването показва, че жителите на Япония се нуждаят от почти осем „Японии“ за да задоволят своето потребление, а населението на САЩ живее така, сякаш разполагаме с ресурсите на повече от пет планети като Земята.

Според проучването някои държави изразходват своите ресурси много по-бързо от други. Съединените щати, Канада и Обединените арабски емирства, например приключват запасите си през първата половина на март, а Катар и Люксембург – още през февруари. В същото време страни като Ямайка, Еквадор и Индонезия успяват да изкарат почти цялата година с ресурсите, с които разполагат. България се нарежда сред държавите с превишена консумация на природни ресурси, което ни присъединява към тази една пета от държавите, ползваща 80% от ресурсите на Земята.

Изследването показва, че ако успяваме да забавим Деня на екологичния дълг само с пет дни всяка година, човечеството ще заживее в хармония с природните ресурси до средата на века. Експертите са на мнение, че ако постигнем ограничаване на въглеродните емисии с 50%, това би изместило датата на Деня с цели три месеца назад.