В рамките на Шестата национална среща-семинар, организирана от Министерство на здравеопазването и Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), с академични среди и браншови организации, беше отчетен напредъкът по отношение реформулирането на храните с цел намаляване количеството на добавените захари, дейност от Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести.

Според доклад на Европейската комисия, 5 от 10 рискови фактора за хроничните незаразни болести са свързани с храненето. Реформулирането на храните е изведена като една от шестте политики, ориентирани към осигуряване на условия за здравословно хранене, определени от Световната здравна организация по време на Среща на върха на ООН в края на 2021 г.

В България към момента, безалкохолната индустрия е първият и единствен сектор от хранително-вкусовата промишленост, който официално и доброволно се ангажира пред Научно-експертния съвет към МЗ за постигането на целта, дефинирана в Анекса на ЕС за намаляване на добавените захари. В края на миналата година, независима външна оценка и експертиза, изследваща етикетираната информация на предлаганите на пазара напитки, потвърди изпълнението на доброволния ангажимент за допълнително 15% намаляване на добавените захари и калориите в газираните напитки у нас от 2015 до 2020 г.

В резултат на дългогодишните усилия на сектора, България е сред водещите пазари по дял на газирани напитки без добавена захар – 65,6%, с два пъти по-високо ниво на изпълнение спрямо средния дял в Европа. У нас, само 1 от всеки 5 напитки, които безалкохолната индустрия предлага, съдържа добавени захари, удвоявайки постижението спрямо това по време на първата среща по реформулиране, въпреки предизвикателната среда с разкъсани вериги на доставки, промишлени и икономически предизвикателства, вследствие на COVID-19.

Следващите доброволни ангажименти на безалкохолната индустрия на ниво ЕС включват още 10% средно намаление на добавените захари, както и нов ангажимент по отношение на отговорния маркетинг без реклама и предлагане по медийните канали, включително дигитална среда и социални медии, на деца до 13 г. (увеличаване на възрастовата граница с 1 година спрямо предходния ангажимент) и намален праг на аудиторията до 30%.

По време на срещата-семинар, стана ясно, че за постигане на устойчиви резултати за намаляване на консумацията на добавени захари, е необходим многостранен подход и колективни ангажирани действия от всички участници. Един от органите, които обединяват научните среди, институциите и представители на асоциациите, е сформираният със Заповед на Министъра на здравеопазването през 2017 г. Научно-експертен съвет по храните.

„В Научно-експертния съвет по храните извършихме много работа, като разработихме и повече от 30 утвърдени стандарта с намалени сол, захар или мазнини, съвместно с асоциациите на производители на храни и напитки. Последната ни дейност преди COVID-19 беше уточняването и разработването на национални гранични стойности за сол, мазнини, наситени мастни киселини и захари, в приоритетни за страната групи храни. Тези гранични стойности са плод на много дълги консултации, публикувани са на сайта на Министерство на здравеопазването и са доброволни за прилагане от страна на индустрията. Това е базата за сравнение, според която всички производители могат да видят в каква посока да разработват новите си продукти. Все още нямаме нова заповед, но много се надявам Съветът да продължи своята работа, тъй като е изключително важен и мисля, че в бъдеще именно работата по мониторинга на този процес трябва да бъде приоритет за Министерство на здравеопазването.“, каза проф. Веселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене” в НЦОЗА и Национален консултант по хранене и диететика към МЗ.

Ключов фактор за проследяване на изпълнението на ангажиментите е въвеждането на единна и стандартизирана система за мониторинг, която да обхваща всички сектори от хранително-вкусовата промишленост. В момента на Европейско ниво се работи по създаване на методология за мониториране. В съвместните действия, от които част са и НЦОЗА и МЗ, е разработен отдел за мониторинг, който е апробиран в две държави-членки, като България е предвидена за догодина.