Бурни реакции предизвика резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница. В нея се предлага 11 юли да бъде обявен за Международен ден на жертвите. Документът предизвика протести в Сърбия, Република Сръбска и Черна гора. Москва също осъди резолюцията.

Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович определи резолюцията като "победа на истината". За председателя на сръбския парламент Ана Бърнабич, обаче, това е "пирова победа".

"Ще ми бъде изключително трудно да си сътруднича със страните, които подкрепиха резолюцията. Ще продължим да работим с партньорите и с членовете на Европейския съюз, това е в наш национален интерес, но във всеки един момент бих дала подкрепата си на страните, които бяха до нас в този труден момент", каза Ана Бърнабич, председател на парламента на Сърбия.

Резолюцията беше подкрепена от 84 държави. Тях сръбският президент Александър Вучич обвини, че искат да сложат стигма върху Сърбия. 19 страни не подкрепиха документа, а 68 се въздържаха. Сред държавите, гласували "против" са Беларус, Китай, Куба, Унгария, Русия и Сърбия.

Без масови прояви, близките на жертвите на клането в Сребреница приветстваха резолюцията.

"Това е урок, който се надявам, че ще достигне до онези, които отричат геноцида. Целта ни е жертвите, които са погребани тук и тези, които все още търсим, да не бъдат забравени", подчерта Алмаса Салихович, говорител на Мемориалния център в Сребреница.

В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити над 8000 босненски мюсюлмани – мъже и деца, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич на няколко различни места. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след приключването на Втората световна война.

За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният трибунал в Хага е предявил обвинения за това престъпление. От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.

Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност“ и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина“, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.

Анклавът е превзет за 6 дни през юли 1995 от корпуса „Дрина“. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 части. Едната колона от 10 – 15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.

Тази втора група е подложена на 2-дневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.

Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към „мюсюлмански“ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 г. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: „изтръгнаха ми го от ръцете“, „тогава му чух гласа за последен път“.

Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин“.

През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на 2 части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките арестувани – по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.

Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 г.