С "Дама Пика" на режисьорката Вера Немирова се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавната опера във Варна през 2022 г.

Предпремиера: 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера - Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Режисьорката Вера Немирова разказва пред Виолета Тончева за своя психологически прочит на „Дама Пика“ във Варна, за различните аспекти в интерпретациите по темата на Пушкин и Чайковски и „Московската Венера“, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „Дама Пика“ и театралната естетика, която сближава бащата и дъщерята; за операта като театър, в който мислим с мозъка на театъра; за иновативните режисьорски решения, специалната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, според артистите в „Дама Пика“ и още...

Госпожо Немирова, „Дама Пика“ 2022 във Варна има своята виенска предистория с Вашата постановка във Виенската Щатсопера 2007 и възстановката й в началото на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо Ви интригува „Дама Пика“?

Във Виенската Щатсопера „Дама Пика“ имаше периодически няколко възстановки след премиерата през 2007 г., под диригентската палка на Сейджи Озава, от когото научих много в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази постановка - Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 г. бе с Александър Антоненко в главната роля и Мариана Липовшек като старата Графиня, а сега през 2022 г. участваше руски състав. Маестро Валерий Гергиев доведе целия солистичен състав на Мариински театър във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза - Елена Гусева, Томски - Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и т.н.

И ето сега, само 3 месеца по-късно, си позволявам лукса във Варна да направя изцяло нов прочит на „Дама Пика“, който обръща много повече внимание на психологическата страна. „Дама Пика" е силна психологическа драма, но също така и разтърсваща социална трагедия, в която светът на богатите не отрежда място и право на любов на един беден и обикновен човек като Герман.

Драматургията на операта хвърля светлина върху други аспекти, в сравнение с предшестващата я едноименна повест на Пушкин. Различията в сюжетното действие ли са причина за това?

Една от причините, другата, разбира се, е самата музика, а тя е много силна. Либретото е написано от брата на Чайковски Модест, но композиторът също има дял в него, като му придава своя собствена нотка. При Пушкин Герман е студен, пресметлив и още от самото начало търси печалбата, докато Герман на Чайковски е чувствителен и наистина влюбен в Лиза. Той е раздвоен между две страсти – любовта към една недостижима за него жена от висшето общество и страстта към хазартната игра, на която се подава в един момент и това причинява гибелта му. Но не Герман, а Графинята е централният образ, затова и операта се казва „Дама Пика“. Бившата „Московска Венера“, обаятелна светска дама и страстна картоиграчка, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма... За да изтръгне тайната на печелившите три карти от нея и да се сдобие с необходимото богатство, той трябва да изпълни „дяволското условие“, да й се отдаде. Оплетени съдбовно в любовния триъгълник на Ерос и смърт, тримата герои - Герман, Графинята и Лиза, намират фаталния си край. Любовта и смъртта са големите теми на изкуството въобще, в операта да вземем образите на Кармен, Дон Жуан, Дама Пика...

„Дама Пика“, в която Ерос и Танатос са обгърнати в страховита и обсебваща мистика, истински horror, ако трябва да си послужим със съвременна лексика.

Самият Чайковски възприема много емоционално своята опера, той изпитва състрадание към всеки един от героите, чиито силуети отразяват неговия комплексен и изстрадал характер. А когато завършва операта, пише на брат си, че никога не е плакал толкова много. И като стана дума за различията между повестта и операта, в трактовката си на образа на Герман Пушкин извежда на преден план колебанията и терзанията му дали пък да не стане любовник на старата Графиня, за да узнае трите карти. Раздвоението му между двете страсти - играта и любовта, води до тази шизофренност, която се пренася и в операта на Чайковски.

Любопитно. Каква е била интерпретацията на баща Ви, Евгени Немиров, в „Дама Пика“, последната му постановка в Русенската опера.

Знам за тази негова постановка, в която на сцената е имало болнично легло, Герман лежи в психиатрията и за тази част от ролята е бил ангажиран, освен певец, и драматичен актьор. Пресъздавайки второто „аз“ на Герман, той си спомня в ретроспекция станалото, с което се онагледява раздвоената биполярна същност на персонажа. Постановката на баща ми е била някъде през 60-те години на миналия век, а много по-късно, през 90-те, аз гледах подобна постановка в Парижката Гранд опера с Галузин, която може да се види и в интернет. Моят баща на времето се сблъсква с големи трудности около своята „Дама Пика“, която т. нар. художествен съвет директно забранява.

Времето на т. нар. социалистически реализъм в изкуството не допуска дори мисълта за раздвоение на личността...

Баща ми много тежко понася това вмешателство в неговото изкуство.

Къде в полето на театралната естетика се срещат режисьорите Немирови - бащата и дъщерята?

Бях само на 9 години, когато загубих баща си, но моят път беше предначертан. Още много млада реших да изуча неговата професия и да го опозная като творец. Щастлива съм, че като режисьор вече съм направила повече от заглавията, които и той е поставял. Наскоро намерих писма, писани от него, когато е бил главен режисьор на Русенската опера, до майка му, баба ми Вера, на която съм кръстена. В неговите разсъждения открих себе си, толкова подобни мисли занимават и мен сега по същия начин. Изумително преживяване, все едно, че неговата творческа личност се е преродила в мен, за да може да осъществи своите идеи за новаторски оперен театър, толкова труден в ония години. Днес театърът може и да среща финансови трудности, но вече е възможно да се артикулират различни гледни точки на сцената.

С какви иновативни решения ще изненада „Дама Пика“ 2022 на Вера Немирова?

Основната презумция, която отличава коренно „Дама Пика“, е разбирането за операта като театър, в операта мислим с мозъка на театъра. А маестро Павел Балев, искам да подчертая, има специална трактовка за всеки един такт, както и сериозни музикални изисквания към всеки изпълнител. Това се покрива напълно с моя начин на мислене и това творческо единомислие е прекрасна предпоставка да навлизаме все по-дълбоко в същината на нещата. Творческият процес тръгва от най-дълбокото и се развива отвътре навън, той не е привнесена реалност, а проникновено вникване във взаимоотношенията между персонажите, които трябва да се решат по нов, съвременен начин. Този подход е изведен, освен в музикалната и режисьорската интерпретация, също в хореографията, сценографията и костюмите.

Заедно с хореографката Анна Пампулова откриваме творбата и намираме движенчески език на тялото за всеки персонаж и за хоровия ансамбъл, а индивидуалната работа на Анна с танцьорите прави от сцената „Пастушок“ един истински шедьовър.

Сценографията и костюмите също са важни, те дават първия поглед. Нашият сценограф и костюмограф Юлиян Табаков, много интересен и своеобразен талант, внася нова, ярка естетика в „Дама Пика“. Със своята изчистена визия тя помага както на изпълнителя да се експонира по-добре на сцената, така и на костюма да разкаже ясно характера на героя. От друга страна тази абстрактност прави нещата по-трудни за мен, защото трябва да работя перфектно с 28-те солисти, става дума за два, някъде и за три солистични състава.

Всеки жест, всеки поглед, всяко състояние се откроява като в обрамчена картина.В началото беше много трудно, но всички са всеотдайни и окрилени, така че нашият репетиционен процес е много креативен. Благодарна съм, че всички проявяват истинско доверие към мен като режисьор и към целия постановъчен екип.

Както в предишната Ви варненска постановка „Графиня Марица“, така и сега в „Дама Пика“, артистите са заинтригувани от разсъжденията и анализите, към които ги водите, въобще от стила Ви на работа и - както ми довериха, отсега съжаляват, че репетиционният процес скоро ще свърши.

Напротив (засмива се), та те би трябвало да се радват, че най-сетне ще излязат на сцената и ще покажат това, което сме изработили заедно. Ще се радват на публиката, на аплодисментите, докато режисьорът трябва да се върне в своята творческа самота. Но до премиерата разполагаме с още няколко дни, в които всички сме напълно подвластни и буквално заразени от „Дама Пика“. Тук искам да отделя специално място на пианиста Руслан Павлов, който прониквайки в същността на драматургията предлага интересен прочит на отделните характери. Стефан Бояджиев също е непрекъснато с нас, ценя и неговата подкрепа, както и отношението на целия щаб на операта към „Дама Пика“.

Един от солистите обобщи мнението на екипа за Вас като вдъхновяващо взискателна...

Да, артистите обичат да бъдат провокирани, да разбиват рамките си като творци. Държа те да не бъдат марионетки, които механично пресъздават, а да съучастват в постановката като мислещи творци, които гледат света през своята индивидуалност. Варненската опера разполага с богат артистичен потенциал, с който може да се постигнат много неща. Надявам се, с ремонта на Сцена Филиал да получим и по-добри условия за работа. Тогава ще дойде времето на още по-смели реформи и промяна, най-вече в мисленето, защото мисленето предопределя посоката на развитие.

Спряхте ли се вече на следващото заглавие, което ще поставите като постоянен гост-режисьор на Държавна опера Варна?

„Хитрата лисичка“ от Яначек ще е следващото заглавие, копродукция с Операта в Рощок, побратимения град на Варна. Аз съм израсла в Рощок, майка ми Соня Немирова беше прима на оперния театър там. Сценографията на „Хитрата лисичка“ е дело на Димана Латева, една млада и талантлива българска художничка, а на диригентския пулт отново ще бъде маестро Павел Балев. Ние сме единомишленици още от 90-те години, когато той беше главен диригент на оперния театър в Рощок, а сега и двамата сме част от екипа на Държавна опера Варна – той като постоянен гост диригент, аз като постоянен гост режисьор. За мен е чест, че двамата бяхме поканени да поставим „Дама Пика“, първата премиера в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.

„ДАМА ПИКА“

Опера в три действия (седем картини) от П. И. Чайковски

Либрето Модест Чайковски

Постановъчен екип:

Диригент Павел Балев

Режисьор Вера Немирова

Сценограф и костюмограф Юлиян Табаков

Хореограф Анна Пампулова

Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители ( по азбучен ред)

Герман – Валерий Георгиев, Иван Момиров

Лиза – Димитринка Райчева, Йоана Железчева, Ирина Жекова

Графинята – Бойка Василева, Силвия Ангелова

Княз Елецки – Иво Йорданов, Свилен Николов

Граф Томски/ Златогор – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров

Чекалински – Пламен Райков, Христо Ганевски

Сурин – Гео Чобанов, Евгений Станимиров

Чаплицки – Велин Михайлов, Димитър Илиев

Нарумов – Людмил Петров, Петър Петров

Управител – Владислав Владимиров

Полина/ Миловзор – Даниела Дякова, Михаела Берова

Гувернантка – Вяра Железова, Миглена Страдалска

Маша – Галина Великова, Мария Палматите, Розалия Желязкова

Прилепа – Жана Костова, Лилия Илиева, Мария Павлова

Концертмайстор Анна Фурнаджиева, асистент реж. Димитър Левичаров, пом. реж. Вероника Минкова, корепетитори Руслан Павлов, Соси Чифчиян, Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, суфльор Димитър Фурнаджиев.

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г.

Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.