Всеки подземен етаж може да бъде използван временно за убежище. Освен това при строежите след 60-те насам всяка една сграда, особено панелните, имат за всеки вход собствени укрития. Това стана ясно от думите на директора на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” ст. ком. Николай Николов. Той даде брифинг във връзка с актуалната информация относно бомбоубежищата у нас.

Вчера от дирекцията пуснаха и списък с местата, които са с най-висока степен на защита и предпазват от биологическа, химическа и радиационна авария. Броят на тези обекти е 292 - държавни, общински и частни.

Ясно е колко са използваемите бомбоубежища във Варна - 6 на брой

“В момента текат интензивни проверки, указанията които сме дали, са да се увеличава това число. Веднъж на две седмици ще има актуализация на този регистър”, посочи Николов. Напомни, че за мазетата и укритията в жилищните сгради отговорността за поддръжката им е на собствениците на имотите. Има и такива, които плащат такса към общината и при тях отговорността е споделена. Тези обекти са 734 - по дял държавна, частна и общинска собственост.

"Има укрития, които не са годни да влязат хора веднага в тях. Затова казах, че списъците са динамични. При някои има опасност от наводнения. Годно значи, че съгласно нормативите човек може да влезе безопасно в тези обекти и да остане там час-два", допълни Николов.

По нормативи бомбоубежищата могат да поберат малко над 200 000 души. В столицата има най-голяма възможност за укрития.

Той беше категоричен, че няма информация за опасност за България заради войната в Украйна. Обясни, че досега такива проверки на бомбоубежищата са се правили два пъти годишно.

На въпрос как трябва да се реагира при завишена радиация, Николов посочи, че няколко агенции наблюдават и прогнозират евентуален облак от радиация от някоя ядрена централна. "В случай на опасност от завишена радиация населението трябва да бъде изведено. Това население, което не може да бъде изведено от пътя на облака, получава йодни таблетки. Идеята на тези таблетки е да защити нашите жлези от натрупване на йод 131. Това кога се започва такава профилактика, в какви дози и на кои хора го казва Министерството на здравеопазването", обясни той.

Николов даде съвети какви защитни мерки трябва да предприемем в такава ситуация: "На първо място да поставим маски с филтър (FFP2). Те са напълно достатъчни. Ако нямаме такава маска, може да сложим навлажнена кърпа на устата си. Когато се прибираме вкъщи дрехите ги оставяме навън, а вратите и прозорците трябва да бъдат максимално уплътнени".

По думите му за последните години за поддръжка на такива укрития са отделени само около 2 млн. лв.