Един по-малко обсъждан проблем, който ни причини пандемията - в световен мащаб депресивните състояния са се увеличили 7 пъти, откакто живеем под знака на COVID-19. Същата тенденция се наблюдава и у нас, алармират психолози.

Пандемия в пандемията – така специалистите наричат нарастващия брой на състоянията на тревожност и депресия по време и след прекаран коронавирус. Пациентите открито говорят за прекараната инфекция, но рядко за душевните си терзания. А проблемът се задълбочава.

В Специализираната болница по кардиология във Велико Търново в момента се лекуват седем души с COVID-19. Двама от пациентите са със симптоми на тревожност и депресия.

Анестезиологът д-р Владимир Николов е един от лекарите, които лекуват болните с коронавирус. Затова е сред първите, които забелязват отклоненията в поведението.

„Тревожност, раздразнителност, по-изявена двигателна активност. Преценява своите симптоми и самото си състояние през това, което вижда към момента. Очакванията с реалността много често при тези пациенти, които проявяват психически проблеми, се разминава“, коментира д-р Николов.

Симптомите се отключват при 80% от пациентите, най-често след петия ден от престоят им в болница. Затова от началото на пандемията болните с COVID-19 в лечебното заведение са и под наблюдението на психолог.

„Всеки ден ги чувам. На първо място това е една кризисна интервенция, която правя, особено за новите пациенти, защото сам по себе си COVID-19 е стрес. И този стрес възниква от това, че пациентът болен с COVID-19 губи много неща - губи работата си, губи нормалния живот, губи социалните си контакти, губи физическото си здраве, губи финанси, и по този начин той губи и контрола над живота си. При пациентите с COVID-19, които са хоспитализирани, депресията е два пъти повече и с много по-голяма тежест“, разказва д-р Анета Мишева, психолог в СБАЛ по кардиология – Велико Търново.

Резултатите от мащабно проучване на психолози сочат, че един от петима преболедували коронавирус в рамките на три месеца развиват тревожност, депресия или безпокойство.

„Дали той ще страда от безсъние, дали ще се оплаква от прекалено изпотяване, от сърцебиене, повишено кръвно, с чести позиви за уриниране, болки в стомаха. Това вече е вегетативна симптоматиката, която се развива в рамките на една тревожност. Също така има и поведенчески прояви. Тези поведенчески прояви те карат да се движиш повече. Да започваш една дейност и никога да не я свършваш", коментира д-р Мишева.

Сред посткорона симптомите са и промени в паметта, усещанията, възприятията.

„Така наречените пост COVID състояния, които са изключително разнообразни и могат да засегнат всеки тъкан всеки орган. Мога да каже, че четири от всеки пет пациенти - 80%, продължават да имат поне едно, а много пъти и повече от едно оплакване след преживян COVID-19. Особено внимание трябва да се обърне на депресивните състояния, които без навременна помощ, вместо да отшумяват се задълбочават, съветват психолозите“, казва проф. д-р Яна Симова от Български кардиологичен институт в София.