През 2021 г. демографската криза в Китай продължи да се задълбочава, като по последни данни раждаемостта отново се понижава въпреки усилията на правителството да насърчи семействата да имат повече деца, предава Bloomberg.

Миналата година в Китай са се родили 10,62 млн. бебета, което е по-малко от 12-те млн. през 2020 г., сочат данни, публикувани от Националната статистическа служба днес. Това е най-малкият брой раждания поне от 1950 г. насам, според изчисления, базирани на официални данни. Коефициентът на раждаемост, или броят на новородените на 1000 души, е спаднал до 7,52 през миналата година, което е най-ниското ниво поне от 1978 г. насам.

Рязкото намаляване на броя на новородените означава, че населението на най-голямата държава в света вероятно ще започне да се свива дори по-рано от очакваното. Имаше някои прогнози, че то може да намалее още тази година, но 10,1-те млн. смъртни случая бяха малко по-малко от ражданията, което отложи този процес още малко.

Намаляването на броя на жените в оптимална възраст за раждане на деца, промяната в отношението към отглеждането на деца и влиянието на Covid-19 са допринесли за намаляването на ражданията, заяви ръководителят на Националната статистическа служба, на брифинг в Пекин в понеделник.

„Въпреки това населението ще продължи да се движи около 1,4 милиарда души, като през следващите години се очакват около 10 милиона новородени, тъй като новата политика за три деца постепенно дава резултат”.

В края на миналата година в континентален Китай са живеели 1,41 милиарда китайци, което е с 480 000 повече от нивото в края на 2020 г. От тях 62,5 % са били в трудоспособна възраст, която Китай определя като хора на възраст от 16 до 59 години, което е по-малко от над 70-те % такива хора преди десетилетие, което подчертава предизвикателствата със застаряването на населението, пред които е изправена страната.

В този брой не са включени чуждестранните граждани в Китай и населението на Хонконг, Макао и Тайван.

Миналата седмица скандален икономист беше изключен от китайската платформа Weibo, наподобяваща Twitter, след като призова централната банка да печата по 2 трилиона юана (314 млрд. долара) годишно в продължение на десетилетие, за да подпомогне повишаването на раждаемостта. Рен Дзипинг, бивш главен икономист на China Evergrande Group, написа в статия, че жените, родени между 1975 и 1985 г., трябва да бъдат целевата група за раждаемост, тъй като родените през 90-те години на ХХ век дори не желаят да се омъжват.

Въпреки че тези коментари бяха широко критикувани като сензационни, те хвърлят известна светлина върху предизвикателствата пред властите. Десетилетията на строг контрол на раждаемостта, феминисткото пробуждане и несигурността от продължаващата пандемия Covid-19 промениха отношението на по-младите поколения към семейния живот.

От години Пекин се бори да спре намаляването на раждаемостта в страната. Макар че облекчаването на строгата политика за едно дете през 2013 г. и разрешаването на всяко семейство да има две деца през 2016 г. доведе до малък ръст на раждаемостта, ефектът беше временен. След като през 2020 г. ражданията спаднаха до най-ниското ниво от 1961 г. насам, китайските власти на практика премахнаха всякакви ограничения върху броя на децата, които семействата могат да имат.

Понастоящем се полагат различни усилия за улесняване на раждането на повече деца, включително за поевтиняване на образованието чрез премахване на индустрията за извънкласни уроци с цел печалба, издаване на нови насоки за намаляване на абортите и дори започване на преразглеждане на десетилетен закон за по-добра защита на правата на жените.

Регионалните власти в страната също предприеха действия. Според официалната информационна агенция Синхуа до края на ноември поне 20 провинции са предложили свои собствени мерки за насърчаване на раждаемостта - от удължаване на отпуските по майчинство и бащинство до предлагане на субсидии и заеми за бебета.