За държавите от Западните Балкани няма друга алтернатива освен членството в ЕС и в НАТО. С надежда за членство в НАТО и в ЕС ние променихме нашата Конституция и нашето име.

Не беше лесно, беше горчиво чувство, можете да си представите колко тежко е да добавите нещо към своето име, но го направихме заради младите хора, заради децата и изграждаме голямо приятелство с нашия съсед Гърция, заяви премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев по време на онлайн дебат на Атлантическия съвет на тема "Северна Македония на прага на Европа", цитиран от македонските медии, сред които и "Слободен печат".

Той изтъкна, че след решението на Съвета на ЕС през март 2020 г. за начало на преговорите за членство със страната, трябваше да последва първата международна конференция, но тя не се състоя заради решението на съседна България.

Припомняме, България даде зелена светлина на Албания за начало на преговорите за еврочленство, но не и на Македония.

"България е заела не точно приятелска позиция, но аз вярвам, че тя е само заради наближаващите избори, а ние политиците не сме много прагматични, когато става дума за избори. Вярвам, че ако продължите да ни помагате, ще намерим решение веднага след изборите в България, виждайки, че това е смешен проблем. Не трябва да размисляме кого да блокираме или спираме, а да гледаме към бъдещето и да го осигурим", каза Заев.

Премиерът заяви, че между Скопие и София ще бъдат изградени още повече мостове за сътрудничество в различни сектори.

Имаме интерес да продължи диалогът, а не да дойде до замразяване на преговорите, но има някои червени линии, които не можем да премине, каза македонският премиер.

"България разбира, че ние имаме право на нашия суверенитет и право на самоидентификация, да се чувстваме като македонци, да говорим на нашия македонски език (който е създаден изкуствено на базата на българско наречие - б.р.). Ние в Северна Македония почитаме всички европейски идентичности, но нямаме претенции към България или към която и да е друга държава по света", увери Заев.

По-рано генералният секретар на НАТО, лорд Джордж Робъртсън в обръщението си по време на дискусията заяви, че Северна Македония благодарение на стремежа си към НАТО и ЕС има пътна карта и тези институции благодарение на смелостта на Заев и предишния гръцки премиер Алексис Ципрас прекратиха десетилетния спор за името.

Признаваме, България беше първата държава в света, която призна Македония.

На заседанието на Европейския съвет от 18 октомври 2019 г. не се постигна съгласие за датата за началото на преговорите за присъединяването на Северна Македония и Албания към Европейския съюз.

Още преди това преговорите между българските и македонските историци в общата комисия започнаха да буксуват, като препъникамък се превърна фигурата на Гоце Делчев. Срещата на 13 септември 2019 г., беше определена като "най-безплодната".

Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония бе създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г.

Първото заседание на комисията отбеляза малък напредък по отношение на Античността и Средновековието, но не бе постигнато съгласие по въпроса за Гоце Делчев.

Препъникамъкът в работата на експертите е именно личността на Гоце Делчев. Българската част на комисията отказа да приеме двете страни заедно да честват празника на легендарния деец и идеолог на ВМРО на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.

В началото на октомври България постави условия на Северна Македония, за да получи подкрепата ни за членство в ЕС. Едно от тях е Северна Македония да постигне конкретни резултати именно по темата за важни събития и исторически личности в общата ни история - Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и др.

След срещата на 13 септември, която беше определена като "най-безплодната" до този момент, държавният глава Румен Радев свика спешна консултативна среща, на която настоя да се начертаят червените линии спрямо Северна Македония.

На 2 май 2020 година стана ясно, че Македония едностранно е прекратила разговорите за общата ни история.

След известно прекъсване на 16 октомври 2020 г. Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси е постигнала напредък в изработването на обща позиция по темата за 24 май, писмеността и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е единствената от общо 14 бележки, свързани с учебниците по история, по която имаше прогрес.