В периода след 1991 г. Република България последователно демонстрира искрено желание за развитие на добросъседски отношения с Република Северна Македония. След подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество през 2017 г. бе установена практика за съвместно отбелязване на исторически личности от общата ни история, какъвто без съмнение е и Георги (Гоце) Николов Делчев.

За съжаление, отбелязването на 151-ата годишнина от неговото рождение не допринесе за надграждане на двустранните отношения между София и Скопие. С дълбоко съжаление констатираме, че 4 февруари 2023 г. ще влезе в историята като датата, на която властите в Северна Македония, по крайно неубедителни причини и в нарушение на предварително дадените уверения, не допуснаха отдаването на почит към делото и живота на Делчев от страна на български граждани. Министерството на външните работи определя днешното отношение на управляващите в Северна Македония като унизително и недопустимо спрямо българския народ и Република България.

Оценяваме подобни действия като неизпълнение на поетия ангажимент за осигуряване на безпрепятствен достъп на всички добронамерени граждани, желаещи да отдадат почит пред паметта на големия революционер. Това, наред с нежеланието за общо полагане на венци от делегациите на България и Северна Македония, представлява отстъпление от установените добри практики и ерозира усилията на Република България, насочени към укрепване на добросъседството.

Днес (бел. ред. вчера) действията на властите в Северна Македония нанесоха сериозни вреди на процеса на възстановяване на доверието, въпреки усилията на министър-председателя Гълъб Донев, който в сложна ситуация инициира процес на деескалация и на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурност и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, който посети Скопие именно с тази цел на 30 януари т.г., както и днешната му визита.

Информацията, с която Министерството на външните работи разполага до момента е, че на гранично-пропускателните пунктове от македонска страна българските граждани не са били допускани с часове на територията на Северна Македония поради аргументи от техническо естество. В последствие част от българските граждани са получили официални откази да влязат на територията на съседната ни държава, а други са се завърнали поради продължителните часове на изчакване. Сред засегнатите от тези рестриктивни мерки има и журналисти, спрямо които е било използвано основанието за „заплаха за обществения ред, национална сигурност, обществено здраве или за международните отношения на Република Северна Македония“. Има информация за упражнено насилие от страна на граничните власти на Северна Македония. Същевременно в Скопие беше направен крайно изненадващ, но неуспешен опит да се ограничи числеността на българската официална делегация по време на нейното поклонение в църквата „Св. Спас“.

Министърът на външните работи проведе разговор с посланика на Северна Македония в София Агнеза Руси с искане за намеса и възстановяване на свободата на движение. Същият въпрос многократно беше повдиган в Скопие от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев. За пореден път констатирахме, че заявленията и уверенията, които получихме от представители на властите в Северна Македония не отговаряха на обстановката на терен. Този подход по никакъв начин не способства за воденето на конструктивен и добронамерен диалог.

Във връзка с публикациите в медиите за задържани български граждани, Посолството на Република България в Скопие се обърна по официален път към местните власти с искане за допълнителна информация, въпреки че такава информация следваше да бъде изпратена незабавно от властите в Северна Македония. Същите се очаква да бъдат съдени по бърза процедура. Министерството на външните работи отправя призив към засегнатите български граждани, които са получили писмен отказ за влизане на територията на Северна Македония, да предоставят тази информация до министерството с цел предприемане на необходимите действия по дипломатически път и информиране на международните ни партньори.

Напомняме, че свободното движение на хора е сред основните принципи на функциониране на ЕС. Нещо повече, това е конкретна мярка за укрепване на добросъседските отношения. При необходимост България е готова да окаже и техническа помощ за гарантиране на безпроблемно функциониране на ГКПП.

За утвърждаването на добросъседски отношения са необходими най-малкото два искрени партньора. Все по-трудно е в поведението на властите в Скопие да разпознаем реално желание за изграждането на необходимото за това доверие, приятелство и сътрудничество.