България пропусна да обясни на своите партньори в Европейския съюз своите позиции спрямо Република Северна Македония, каза пред БНР евродепутатът от „Обнови Европа“/ДПС Искра Михайлова. По думите ѝ като страна член на ЕС, която се възползва от правото си да наложи вето, страната ни е пропуснала да обясни позициите си и да привлече по-голяма подкрепа.

„Ветото на Унгария, Полша и Словения е нов елемент, с който и германското председателство показва, че до този момент не може да намери най-добрите инструменти, въпреки че има възможни сценарии как да се разреши въпросът. Но те по всяка вероятност ще бъдат използвани в различни комбинации за всяка страна поотделно“, коментира Михайлова.

И трите страни имат различни причини да възразяват спрямо обвързването на върховенството на закона с европейското финансиране. Разглеждаме ги в пакет, но има разлики, уточни Искра Михайлова. Първият сценарий според нея е „да се раздроби блока на опозиционерите, да се водят индивидуални преговори и да се упражни натиск да се приеме бюджетът“.

Има ли вариант работата да продължи въпреки ветото на Унгария и Полша?

Решенията в ЕС, особено в Съвета на ЕС, се вземат с консенсус от всички държави членки. Това е записано в Договора за ЕС, подчерта Искра Михайлова. Противното по думите ѝ „дори с добри намерения, както е сега – да бъде приет бюджетът“, е нарушаване на този договор.

„Има норми, които не ни позволяват да сме толкова гъвкави и ако някой не е съгласен с нас, да кажем – ти си гледай работата, ние ще продължим напред. Ключът досега във вземането на решения е намирането на консенсус, затова е толкова важно да се водят преговори с тези страни.“

Компромисът с върховенството на правото за ЕП е неприемлив, заяви Искра Михайлова. В преговори обаче може да се намерят „истината и решението“, смята тя.

Михайлова поясни, че бюджетът на Съюза за 2021 г. може да се гласува в началото на декември.

„Има възможност да бъде приет този бюджет за една година напред. По отношение на Многогодишната финансова рамка нещата могат да продължат с такива годишни договорености, което е малко вероятно, ще трябва да се намери решение по-рано. Механизмът за възстановяване, Новата генерация – това е ключов момент, страните-членки чакат тези пари, включително и България.“

Страната ни вече има План за възстановяване, добър или лош, но ако се блокира този план, той се обезсмисля, подчерта евродепутатът. „Първоначално той беше планиран да действа 2021-2022-ра, две ударни години, а сега едната като че ли започва да се изнизва.“

Зеленият пакт и дигиталната трансформация са неотменим елемент от дневния ред на ЕС, както го виждат технологично развитите страни членки, особено от Северна Европа и това е една от разделителните линии. Различията се дължат на етапа и темповете на развитие на отделните страни, изтъкна Михайлова.

„Ние очакваме подкрепа да си оправим селските улици, а една Швеция или Нидерландия очаква подкрепа, за да изгради най-модерни съоръжения за производство на водород, да инвестира в енергийната ефективност на целия си сграден фонд, за да постигне неутралност в бъдещите 10-20 години.“