Първите случаи на холера са регистрирани на 9 юли 1953 г. във френската военна болница, чиито палатки са разположени под Франга баир. Болестта се разпространява бързо по пътя на френските пехотни части в Добруджа.

Заразата е пренесена и на Кримския полуостров, а от там болните са транспортирани с кораби до Варна, за да бъдат поставени в изолация. Епидемията засяга и английските, и турските войски, много жертви има и сред мирното население.
По сведения на съвременници „по цели сотни умирали ежедневно и от войската, и от гражданите“. Още след края на военните действия моряци поставят паметници върху общите гробни могили на своите другари от корабите „Монтебело“ и „Париж“ в местността „Карантината“.
Болестта не пощадява и варненските жители. Къща без болен от холера става рядкост. Един официален документ посочва, че общият брой на умрелите е близо 10 000 души, главно френски войници и матроси.
На 8 септември 1854 г. дълга редица от 34 броненосци, 55 крайцера и повече от 320 парахода пренасят на север войските. С това се прекратява ролята, която Варна играе в Кримската война.

През 1888 г. по инициатива на френския консул във Варна и със средства на френското правителство върху няколкото братски могили е изграден паметник недалеч от Пантеона в памет на умрелите от холера войници. През 1959 г. паметникът е преместен на хълм в местността “Разклона” по пътя за Виница, а на негово място днес стои Пантеонът.
Варненският военноморски музей споделя спомен за този период от историята на Варна литографията "Varna von Kafirlu Tepeh aus (Варна от Кафирлу тепе), която е част от експозицията на Военноморския музей. Тя дава представа как са изглеждали Варна и околностите през 1854 г., когато градът е почти превърнат във военен лагер – в него са настанени турските и съюзническите им френски и английски войски.

Литографията е с изглед към града и залива от Кафирлу тепе (вероятно в района на днешния паметник на българо-съветската дружба). На заден план са хълмовете на Авренското плато. Пред тях, в средата, се вижда градът и палатковите лагери на войските, разположени в околностите му. Вдясно е Варненското езеро, а вляво – заливът със съюзническите флотилии. Автор на литографията е Артър Лукис Мансъл (1815 – 1890) лейтенант от английския флот, хидрограф, автор на морски топографски карти и художник.