Стоян Бъчваров, един от пионерите на българския театър, актьор от национална величина, театрален директор и режисьор, полага основите на професионалния театър във Варна. По повод 35-годишнината от създаването си, Варненският драматичен театър приема Стоян Бъчваров за свой патрон и носи името му от 1957 г.

Роден в село Медвен, Котленско, три месеца след като баща му е убит от турците, Стоян Бъчваров е закърмен с възрожденски дух от детските си години. Работи като дребен чиновник и учителства в родния си край, за да спести пари за средното си образование в Казанлъшкото педагогическо училище, след което завършва и Мъжката гимназия във Варна. Именно във Варна е запленен от театралното изкуство, на което посвещава целия си живот. Още като ученик е привлечен за стажант актьор в любителската театрална трупа на Иван Кожухаров. През 1895 г. Иван Кожухаров, Стоян Бъчваров и Преслав Преславски основават Театрално дружество „Напредък“, което изнася представления в зала „Съединение“ (сега Сцена Филиал), общината дори отпуска субсидии и освобождава трупата от наем за залата. Играят „Службогонци“ от Иван Вазов, където Стоян Бъчваров жъне аплодисменти в ролята на Станчо Квасников, проявявайки за пръв път големия си комедиен талант.

Стоян Бъчваров участва и в пътуващия театър на Матей Икономов, който представя в София с голям успех „На дъното“ от Максим Горки. Приет e в състава на новоучредения Народен театър в столицата, след което заминава на специализация в Москва и Германия (1908). В Московския художествен театър и в Малий театър изучава изкуството на Станиславски, а в Мюнхен, Германия, се запознава с развитието на съвременните тенденции в европейския театър. „Новото, което видях там, дойде да заглуши всичко онова, което съм видял досега“, споделя артистът след завръщането си. В търсене на нови предизвикателства, Стоян Бъчваров се включва в различни професионални трупи, като през 1909 г. основава, заедно с писателя Антон Страшимиров драматична трупа „Смях и сълзи“, в която той е режисьор и актьор. В следващите десетина години се утвърждава като един от водещите актьори на Народния театър. През 1910 г. основава и редактира сп. „Театър“, в което публикува и свои материали. През 1919 става един от учредителите на Съюза на артистите в България.

Първият варненски период 1921-1923

През 1921 г. Варненската община с кмет Димитър Кондов кани Стоян Бъчваров да застане начело на първата професионална театрална трупа в града. На 1 март същата г. в. „Варненска поща“ пише: „Общината в града ни ангажира известния столичен даровит артист Стоян Бъчваров да устрои общинска театрална трупа, поддържана и субсидирана изключително от общината.“

Така Стоян Бъчваров вписва името си в театралната история като първия директор-режисьор на първия професионален театър във Варна. В актьорския състав са привлечени: Петър Димитров, Никола Гандев, Ангел Тодоров, Аспарух Темелков, Щилян Попов, Георги Георгиев, Михаил Богданов, Крум Мумджиев, Тодор Радославово, Иван Гюндеров, Иван Атанасов, Стефана Гандева, Николина Бъчварова, Мила Димитрова, Емилия Попова, Милица Атанасова, Мара Михайлова, М. Николова. Към тях по-късно се присъединяват Иван и Александра Яневи, Христо Динев, Идеал Петров, Владимир Трендафилов, Вела Ушева.

На 12 март 1921 г. с модната тогава пиеса „Инстинктът“ от Анри Кестмекер, постановка на Стоян Бъчваров, започва летописът на Варненския драматичен театър. Само за няколко месеца, през които за кратко е отстранен, а после възстановен на директорския пост, Стоян Бъчваров поставя почти всички 38 пиеси, играни през първия театрален сезон. В репертоара, изграден предимно с творби от световната драматургия, той изпълнява главните роли: Аркашка в „Лес“ от Островски, Изидор Леша от „Интересът преди всичко“ от Октав Мирабо, Албер от „Парижкото кафене“ на Пол Гаво, Странджата от „Хъшове“ на Иван Вазов, Халерс от „Прокурорът Халерс“, Едип Цар от едноименната пиеса на Софокъл и т.н.

Впоследствие режисьорът Исак Даниел, за кратко и директор на Варненския театър, упреква в пресата Стоян Бъчваров за това „репертоарно наводнение“. От днешна гледна точка бихме могли да разберем ентусиазма на онези първи театрални години и желанието да се предложат на публиката колкото може повече постановки, предимно в достъпния жанр на комедията. В полза на това съображение говорят ниските цени на билетите, както и безплатните представления за работници един ден в седмицата. Не е без значение и фактът, че тъкмо по онова време в България възхожда кинематографът и на новосъздадения театър му се налага да се конкурира с бързо сменящите се филмови афиши.

Варненци високо оценяват всеотдайната работоспособност на първоучителя и забележителната продукция на трупата и се стичат в зала „Съединение“, за да гледат своя театър. В редакционна бележка на в. „Варненска поща“ от 1922 г. четем: „Повече от година, откакто Стоян Бъчваров сформира общински театър. С неизчерпаема енергия, нищожни средства и неблагоприятна обстановка с новоначинаещи сили, той даде много пиеси, изнесени изключително на неговите плещи.“ А театралният историк Вичо Иванов отбелязва в книгата си „Майстори на сцената“: „Той умееше да създава спойка с между участниците в пиесата. На тази атмосфера на взаимно зачитане в играта създател беше не само режисьорът Стоян Бъчваров, а и артистът и човекът Бъчваров. Тази театрална етика в колектива идеше направо от личността, от високата му артистична култура.“

На 11 март 1922 г. във Варна тържествено се чества 25-годишната театрална дейност на Стоян Бъчваров, за която отвсякъде пристигат поздравителни телеграми, включително от Н. В. Цар Борис III. Но през следващата година, след смяната на властта в общината, Стоян Бъчваров отново изпада в немилост. Макар и свален от поста директор-режисьор на Общинския театър, той остава във Варна и основава, заедно с голяма част от актьорите, Театър „Пробуда“, който изнася своите представления в препълнената зала на Кино „Ранков“.

Вторият варненски период 1932-1935

Заложил основите на професионалния театър във Варна в периода 1921-1923 г., Стоян Бъчваров надгражда постигнатото във втория си варненски период 1932-1935 г., в който е възстановен за директор-режисьор.

Междувременно е завършена новата театрална сграда, по проект на видния архитект Никола Лазаров, Кметът Иван Церов, който идва на власт с обещанието да построи нов театър за своите съграждани, прави първата копка през 1912 г., но заради войните строителството се проточва във времето. И чак през 1927 г. безпрецедентната благотворителна кампания, с която варненци даряват за доизграждането на новия театър по един златен лев към всеки закупен хляб, билет за кино, вечеринка и други услуги, възражда голямото театрално начинание и сплотява около него усилията на гражданите и общината. На 5 юни 1932 г. митрополит Симеон освещава красивата театрална сграда, изящна архитектурна забележителност и храм на изкуството, изграден с енергията на един цял град.

На новата театрална сцена Стоян Бъчваров поставя най-напред „Боряна“ от Йордан Йовков, в която той изпълнява ролята на Златил. В добре подбрания актьорски състав са привлечени: Никола и Стефана Гандеви, Идеал и Роска Петров, Георги и Евгения Громови, Димитър и Веса Бочарови, Христо Динев, Михаил Богданов, Георги Георгиев, Димитър Керанов, Стефан Николаев, Господин Топалов, Иван Георгиев, В. Кожухаров, Владимир Ватев, Надя Станиславска, Николина Бъчварова, Ваня Петкова, Сийка Москова, Димка Величкова, Добрина Камбурова, Елена Костова, Зора Македонска и др. С тези актьори Стоян Бъчваров реализира през трите сезона 77 премиери, от които 18 български, включително за деца. В репертоара влизат творби от Иван Вазов, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Ст. Л. Костов, Фридрих Шилер, Уилям Шекспир, Лев Толстой, Герхард Хауптман, Оскар Уайлд и др. Освен Стоян Бъчваров, като гост-режисьори се изявяват Хрисан Цанков и Юрий Яковлев.

Връх в театралните усилия на Стоян Бъчваров е и провеждането през 1933 г. на Летни театрални тържества във Варна, в които за пръв път на една сцена се изнасят представления на Народния и на Варненския театър. Това първа по рода си национална театрална среща пред публика е предшественик на театралния фестивал „Варненско лято“, който от национален прераства в международен, за да се превърне в най-значимото театрално събитие у нас.

Въпреки тези успехи, брожения сред актьорите и упреци от общинската управа за незадоволителни художествени и финансови резултати, стават причина Стоян Бъчваров отново да бъде освободен от длъжност. Той напуска за пореден и последен път града, в който започва блестящата си актьорска кариера, поставя основите на професионален театър, подпомага млади дарования и оставя след себе си незабравими театрални образи.

Творческия си път големият артист продължава през следващите две години в Пловдивския театър, след което се завръща в Народния театър, където триумфира в големи и малки роли до края на живота си. Снима се също във филмите „Настрадин Ходжа и Хитър Петър“ на режисьора Александър Вазов, в ролята на Настрадин Ходжа (1939), „Българи от старо време“ на режисьора Димитър Минков, в ролята на Хаджи Генчо (1945) и др.

Оценката на времето

В историята на българското театрално изкуство Стоян Бъчваров винаги ще бъде образец за актьорско майсторство и психологическа дълбочина, с която изгражда ролите си, съчетавайки комичното и трагичното по въздействащ начин. „Гледал съм Бъчваров в много пиеси. Каква дълбока искреност и лекота в играта му, каква непостижима художествена простота и празничен блясък излъчваше този ненадминат майстор на смеха. Публиката непрекъснато избухваше в неудържим смях и ръкопляскане като развълнувано море. Но този велик комик беше покъртително въздействащ, когато играеше и драматични роли... Играеше цялата му пластична фигура, изумителната му мимика, играеха дори веждите му от мъка. Той не обичаше грима. "Гримът убива мимиката" - повтаряше. Но природата го бе дарила с всичко, за да бъде голям артист и с чудно изразително лице, на което пречеха всяка боя и шарка. Стоян Бъчваров ме научи да обичам ролите си като живи хора. За неговата актьорска етика нямаше големи и малки роли“, спомня си актьорът Петър Василев.

"Играх всякакви роли, каквито харесвам и не харесвам. Играл съм и глупави, и скитници, и какви ли не, но сърцето ми никога не даде да се откажа от тия роли, защото смятах, че обиждам тая категория хора в живота", изповядва своето артистично и човешко кредо големият артист.

Стоян Бъчваров е женен е за актрисата Николина (Коля) Бъчварова, с която имат две деца – Вили и Крум. Братът на Стоян Бъчваров, Димо, е първият кмет на село Медвен след Освобождението. Правнук на Стоян Бъчваров е известният актьор Ути Бъчваров – театровед и водещ на кулинарното предаване „Вкусно“ по БНТ. Неговата майка Галя Бъчварова е внучка на Стоян Бъчваров, също театровед, редактор и основател на ТВ Театър. Другият внук Стоян (Румен) Бъчваров е актьор. Но на най-високото театрално поприще, редом със Стоян Бъчваров, се издига по-далечната му родственица Грациела Бъчварова, театралната легенда, посветила живота и творчеството си на Варненския драматичен театър, носещ името на нейния бележит предшественик.