НОИ да поеме изплащането на пълния размер на болничните листа, а работодателите да бъдат освободени от задължението да заплащат част от дните, предлагат в свое становище Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България, научи Moreto.net Сдружението смята, че по никакъв начин не трябва да се намаляват сега нормативно установения брой дни и ред за издаването им на временната нетрудоспособност, което би било в ущърб на здравето на болните, но също и с отрицателен икономически резултат, когато недолекувани, нездрави хора се връщат в работната среда.

След внимателен прочит на достъпните документи, между които особено ценен е "Анализът на причините за нарастване на изплатените от осигурителите и държавното обществено осигуряване парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване в периода 2016-2019 г".,коментират от сдружението, става ясно, че тезата „фалшиви болнични листа“ е преекспонирана и настояваме коментарите по нея да бъдат прекратени и да се съсредоточим върху същинските данни. Както е посочено в анализа „данните на съвкупностно ниво не позволяват да се направи извода, че най-голям брой болнични листове се издават в месеците, в които има най-голям брой официални празници. Напротив, най-голям брой болнични листове се издават в зимните месеци (януари, февруари).“

По думите на НСОЛ средствата, които се изплащат за временна нетрудоспособност нарастват съответно на установения „съществен ръст …..в динамиката на минималната и средната работни заплати“. Освен това отбелязват, че средната продължителност на временната нетрудоспособност остава непроменена, а се увеличава броят на случаите на болест.

Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България предлагат:

1. НОИ да поеме изплащането на пълния размер на болничните листа (БЛ) като работодателите бъдат освободени от задължението да заплащат част от дните (прието като антикризисна мярка, превърнала се в практика с вече десетгодишна давност). За целта както работодателят, така и работникът или служителят в различен процент плащат съответната осигурителна вноска. Ако тя не е достатъчна, нека се мисли в посока осигуряване на достатъчен ресурс или оптимално опериране с наличния. Подробности може да бъдат обсъждане на следващ етап.

2. Да се създаде възможност, електронен екземпляр на болничния лист да се изпраща от лечебното заведение, което го издава, автоматично на работодателя по начина, по който НОИ получава данните в момента. Това предложение бе направено от НСОПЛБ още при разработването на функцията изпращане по електронен път от лечебното заведение към НОИ, като втори етап на реформа. Трябваше да се случи в рамките на година. Сега е неотменно условие, което ще повиши не само контрола, но ще създаде и удобство за пациента и всички заинтересовани страни. Техническата изработка е предмет на съответните специалисти, законовите промени на юристи, одобрението на съответните институции.

3. Предложенията за вменяване на допълнителни функции на Регионалните съвети към РЗИ с оглед контрол са неработещи. Напротив, ние предлагаме изцяло да се премахнат тези Регионални съвети, тъй като по обективни причини те нямат необходимия капацитет, нито компетентност да осъществяват очаквания контрол. Вероятно не за всички, но за хората в системата на здравеопазването отдавна е ясен кадровият и ресурсен дефицит в системата на РЗИ. Друг утежняващ фактор е софтуерното осигуряване на РЗИ и т.н.. Не е необходимо да навлизаме в детайли. В тази връзка предлагаме разписаното в т. 4.

4. Факт е, че всеки работодател има задължение да сключи договор със Служба по трудова медицина (СТМ). СТМ има задължение да извършва ежегоден анализ на заболеваемостта по временна нетрудоспособност на работещите по представените БЛ. Работодателят да изисква от Служба по трудова медицина при изготвянето на този анализ да идентифицира случаите на често боледуващи или такива, които по някаква причина са "съмнителни" от гледна точка на работодателя. След това СТМ да разгледа обстойно тези случаи и да планира за тези хора по-целенасочен от стандартния профилактичен преглед (става дума за профилактичните прегледи, които работодателят осигурява по наредба), за да види дали има причина те да боледуват толкова често и каква е тя. Едновременно с това СТМ да прави и по-детайлна оценка на рисковите фактори на работната среда. Работодателите да могат да възложат на СТМ да извършва проверки по спазване на предписания в БЛ режим. Неспазването на режима би могло да се третира като дисциплинарно нарушение, самоотлъчка или друго, но всичко това не е ангажимент на лечебното заведение, издало БЛ. Когато се установят повишена честота на БЛ в дадено предприятие, фирма с оглед превенция на некоректни практики от всички страни, СТМ да сезира също НОИ и ГИТ (Главна инспекция по труда), като последната извърши проверка на условията на труд в предприятия, в които има установен голям брой БЛ. В Анализа е посочено, че това са или предприятия/фирми с под 9 души персонал или с над 500. Повечето от посочените функции на СТМ са разписани нормативно, други трябва да се допишат и да се изпълняват.

5. Процедурата по обжалване на болничен лист от страна на работодателите е твърде сложна и трябва да се опрости. Службата по трудова медицина може да върши това от името на работодателя като обжалва пред съответната инстанция. Това е тема за дискусия.

6. По никакъв начин не трябва да се намаляват сега нормативно установения брой дни и ред за издаването им на временната нетрудоспособност, което би било в ущърб на здравето на болните, но също и с отрицателен икономически резултат, когато недолекувани, нездрави хора се връщат в работната среда.

7. По отношение на болнични листи издавани еднолично от общопрактикуващия лекар (като брой и брой дни) считаме за уместно и настояваме да се направи оценка на финансовото въздействие върху бюджета на НЗОК, която ще трябва да заплаща за ЛКК за експертиза, която няма връзка с диагностика и лечение, т.е. парите няма да се употребят за същински здравни дейности, а за обслужване на интерес извън здравноосигурителния.

8. Първият болничен лист се издава от лечебно заведение (лекаря), който е поставил диагнозата, назначил или провел лечението. Същият може да работи в ПИМП, СИМП, БП, СП, специалист по дентална медицина, частно практикуващ или друго.

9. Издалият болничен лист лекар или лечебно заведение не носи отговорност за действията на пациента по време на дните временна нетрудоспособност.