Работодателите в Европейския съюз изплащат болничен за период между 2 и 30 дни. Това показва анализ на практиката сред страните-членки, направен от експертите на Конфедерацията на независимите синдикати в България, съобщиха от КНСБ.

От синдиката са категорични, че няма да обсъждат каквито и да е промени в изплащането на болничните преди среща с премиера Бойко Борисов в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Обезщетенията по болест са две основни категории - парични и в натура. Паричните обезщетения компенсират работниците за загубата на доходи, докато обезщетенията в натура покриват разходите за медицинското обслужване.

Разликата между двата вида е в това, че обезщетенията в натура се предоставят от институцията по място на пребиваване, но от името и за сметка на компетентната институция. Паричните обезщетения се предоставят от институция в съответствие с прилаганото от нея законодателство. Тези принципи са валидни и за българската практика.

В 27-те страни-членки на ЕС има сходство в две основни направления - продължителност на изплащане на обезщетенията от страна на работодателя и период на изчакване.

Сходни схеми с българската практика при финансирането и изплащането на обезщетения при болест по отношение на продължителността на изплащане на обезщетенията, както от страна на работодателя, така и от осигурителния институт има в държави като Естония, Испания, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия.

В 13 държави-членки (Латвия, Швеция, Холандия, Австрия, Гърция, Естония, Италия, Чехия, Испания, Малта, Франция, Кипър и Португалия) е въведен изчакващ период от 1 до 3 дни, в който няма плащане (отсъства заместващ доход).

В Испания работещият плаща първите дни от боледуването, но в много компании има вътрешни регламенти, които недопускат работникът да бъде ощетяван.

В Австрия и Германия пък работодателят поема обезщетяването на служителите си през първите няколко седмици от боледуването им. За първите три дни там дори не е необходимо предоставяне на болничен лист.

В България работодателите изплащат първите 3 дни на временната неработоспособност. Това бе възстановено през 2010 г.

Въвеждането на този ангажимент бе от 1 януари 2000 г. като част от реформата на социално-осигурителната система, приета по онова време с почти пълен консенсус.

"В последствие, след натиск от страна на влиятелни бизнесмени, той бе намален на 1 ден от временната работоспособност, като заедно с това намаление отпадна и ограничението за до 15 дни в течение на една календарна година. Като през цялото това време ангажиментът на работодателя, т.е. на предприятието, бе да се плаща обезщетение - 80 % от дневната работна заплата", информират от синдиката.

През 2010 г. работодателите започнаха да изплащат първите три дни от болничните, но вместо по 80%, по 70% от дневното възнаграждение.

Припомняме, идеята първият ден от болничните да не се плаща беше представена след среща между ГЕРБ и Обединените патриоти в лицето на Каракачанов и Симеонов.

На 19 ноември премиерът Бойко Борисов заяви, че първият ден от болничните остава платен от работодателя. Въпреки обещанието му обаче КТ "Подкрепа" и КНСБ бяха категорични, че няма да се откажат от протеста.

Вчера стана ясно, че синдикатите предлагат работодателите да плащат първите пет дни на болничния. Правителството пък предлага работодателите да плащат не повече от 15 дни болнични в годината.

Междувременно работодателите излязоха с позиция, че не искат да плащат първите три дни от болничния. Според тях правителството цели да запази статуквото.