Фалитът на „Томас Кук“ не е изненада за никого в бранша. Компанията е в изключително разклатена финансова ситуация от повече от 3 години. Това каза за БНР туристическият експерт и бивш зам.-министър на туризма Бранимир Ботев.

„Самите кредитиращи банки отказаха няколко пъти да кредитират повече „Томас Кук“. Даже самият фалит е резултат от отказа им за допълнително кредитиране. Голямо е моето учудване, че едва ли не в момента Министерство на туризма и министър Ангелкова казват, че това е неочакван факт“, каза той в предаването „Нещо повече“ на програма „Хоризонт“.

Предстоят „поредица от сериозни сътресения в конвенционалния туризъм“, прогнозира Ботев.

„С навлизането на глобалните платформи, като airbnb, booking.com и други, по същество ерата на конвенционалния организиран туризъм през туроператори и туристически агенции просто отива към своя залез… Като че ли целият сегмент на средния клас хотели - тризвездните, е поставен под удара на новите глобални платформи - точно това беше сегментът на „Томас Кук“ като цяло. На трето място, обвързаността на редица пазари, както и българския, приоритетно с "Томас Кук" не дава възможност за бърза реакция“.

Без 306 милиона евро приходи

Очаква се до октомври в страната ни да не постъпят около 306 милиона евро, коментира Ботев.

„Голямата загуба ще бъде оттук нататък в отлива от българския пазар, който и без това е в тежко състояние. Нека да не забравяме, че близо 50% от чартърите се поддържаха от „Томас Кук“… В последните 3 години си бяхме обвързали изключително тежко с „Томас Кук“. Нещо повече - по всичките генериращи за България пазари българското Министерство на туризма имаше за основен партньор „Томас Кук“. В момента, когато „Томас Кук“ фалира, представата за България фалира заедно с акциите на „Томас Кук“.

Диана Колчева от Клуба на хотелиерите в Несебър коментира пред „Хоризонт“, че в бранша не са имали проблеми с плащания от компанията.

„До този момент не е имало притеснения. „Томас Кук" беше предпочитан партньор през последните години“.

Хотелиерите чакат прилагане на спасителни мерки

Още през лятото от сдружението са приложили 5 спешни мерки за спасяване на сезона, допълни тя. Сред тях - субсидиране на полетите на големите туроператори, намаляване на летищните такси за нискотарифни компании, намаляване на ДДС в туризма и намаление на цените за шезлонг и чадър на плажа.

„Реално могат да се предприемат мерки, спешни, за да можем да сключим по-добри договори за следващата година“, каза Ковачева.

Мерките - правилни, но закъснели

Ботев оцени предложенията като „логични и разумни“. Той изтъкна, че само една от предлаганите от хотелиерите мерки не може да бъде въведена – издаване на визи на самите летища.

„Другите мерки са абсолютно правилни, но те са закъснели. Те трябва да се прилагат една година предварително, тъй като договорите в туризма се сключват септември-октомври предходната година за следващия сезон. Тоест, ние за следващия сезон вече сме закъснели“.

Ботев не очаква да преодолеем негативния тренд в близките 3-4- години.

„Тотално трябва да се промени цялостната структура на планиране в българския туризъм“.