Бивша медицинска сестра във варненска ясла осъди прокуратурата за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, за което е била оправдана.

Ищцата с инициали Т. С. била обвинена за това, че на 25 ноември 2016 г. в детска градина „Морска звездица" във Варна изтезавала (чрез причиняване на физическа болка, викове, заплахи и обиди) малолетно лице на 2 години, чието възпитание й е било възложено в качеството й на медицинска сестра в яслена група на ОДЗ. Дни по-късно, на 29 ноември, е била освободена от работа с основание придобито право на пенсия.

По случая било образувано досъдебно производство в средата на декември 2016 г. Назначени били допълнителни разпити, изисквани били документи и проведена съдебно-медицинска експертиза. На 3 октомври 2017 г. на Т. С. й е било повдигнато обвинението.

С решение на Районния съд във Варна от 15 януари 2018 г. Т. С. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение, като решението е влязло в законна сила на 30 март същата година.

След това бившата служителка в детска ясла завела гражданско дело срещу Прокуратурата на Република България с иск 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди. За тези няколко месеца, в които е била с повдигнато обвинение, Т. С. твърди, че медийните публикации след случая в яслата са й създали изключително негативен образ пред обществото. От тези действия е претъпяла страдания, свързани с емоционалния й живот, като непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда, а нейни близки, приятели и познати се отдръпнали от нея. По време на наказателното преследване срещу нея е била принудена да понася ограничения, произтичащи от качеството й на обвиняема и подсъдима, като явяване пред разследващите органи и на съдебни заседания. Започнала да страда от безсъние, което е наложило да започне да посещава специализиране лечебни заведения, при което й е поставена диагноза умерено тежък депресивен период.

С решение на Районния съд във Варна Прокуратурата е осъдена да заплати на ищцата 1500 лева. Взето е предвид установеното стресово разстройство, както и сравнително краткият срок, през който ищцата е била с повдигнато обвинение и мярка за неотклонение "подписка". Размерът на присъденото обезщетение се обуславя и от обстоятелството, че по делото липсват доказателства посоченото разстройство да налага допълнително медикаментозно лечение, а вещото лице е дало твърде неясна прогноза за развитието на заболяването. В мотивите на съда за това решение се отбелязва още, че липсват доказателства делото да е повлияло на професионалната реализация на ищцата, като твърденията й, че е била освободена от работа поради започнатото наказателно производство, не са подкрепени с доказателства.