Родители от София и Добрич са принудени да купуват смартфони, които стоят в групите в забавачката, която посещават техните деца, за да имат връзка с учителите и да могат да се информират за тях. В същото време почти във всяка детска градина в Добрич се събират допълнително пари за тоалетна хартия и минерална вода от родителите. Понякога се включват и в закупуване на играчки. Това показа проверка на „Монитор“.

В една забавачница в началото на учебната година, през септември, родителите събрали общо 1800 лева за консумативи. В края на октомври обаче ги извикали отново да дават пари, защото събраните били изхарчени, а не е купена нито една играчка. Родителите се възмутили и поискали обяснение за какво са отишли тези 1800 лева. Оказало се, че само за една от групите са закупени по 24 комплекта моливи и флумастери за всяко дете.

След бунта на останалите родители комплектите били пръснати и по другите групи.

Майки от група в друга детска градина разказват друг куриоз. Двете учителки на децата отказали да дадат номерата на мобилните си телефони за връзка с родителите. Разбира се, родителите се ангажирали да плащат и месечната сметка на така наречения служебен телефон за групата. Същите сигнали има за десетки градини в столицата.

В Кюстендил от 2013 година родителите не плащат такса на общината за детска градина, но зареждат с хигиенни пособия – течен сапун, мокри кърпи и тоалетна хартия, забавачките. Актът е доброволен, като това става през 2-3 месеца. „Няма как в детските градини да имат всичко. Затова през определен интервал от време купуваме тези неща“, обяснява млада майка от областния град. Заради забраната за събиране на пари в началото на годината родителите се разбирали да дават по 20 лв., като представители на настоятелствата по места закупували различни пособия за забавления на малчуганите. „Купуваме блокчета, пластилин, моливи, бои и др. Сумата не е голяма и всеки един от нас може да си го позволи“, разказва 28-годишната майка на близнаци Дарина.

Средно по 50 лева на месец излиза таксата за детските градини в Бургас. Според регламента родителите плащат твърда сума от 18 лева месечно и по 1,52 лв. за всеки ден, в който детето им е било на забавачка. За хлапетата, които са завършили подготвителните групи, има опция да останат в градината и през лятото, но таксата за тях е 100 лева на месец.

В началото на всяка учебна година родителите трябва да закупят и помагала, като книжки за оцветяване, блокчета за рисуване, цветни моливи и водни боички. Пакетът струва средно по 50 лева на дете. Заради зачестилите жалби от родители през есента на 2016 година бургаският кмет Димитър Николов издаде нарочна заповед, с която забрани да се събират пари за други нужди, освен за учебни помагала. Въпреки забраната, която бе придружена и с предупреждение за строги дисциплинарни наказания, в много забавачки тази практика продължава, твърдят родители. В момента основното перо е за допълнителни курсове - по рисуване, музика, танци и други, които се заплащат отделно. Подобни допълнителни занимания излизат средно между 20 и 30 лева на месец.

По разпореждане на общината във Варна от февруари м.г. учителите нямат право да приемат подаръци от родителите. Години преди това пак с кметска заповед бе забранено събирането на пари от родителите за различни покупки, свързани с дейността на децата в забавачките. Причината за препоръката бяха множеството жалби от родители, на които общината реагира. За други родители обаче забраната била обидна за педагозите и те искаха дори отмяната й.

Общината нарушавала техните права и правата на преподавателите коментираха ентусиазирани майки, които се сближаваха с подаръци с учителките на своите деца.

В търновските детски градини официално пари не се искат. В една от градините обаче на първата родителска среща директорката загрижено обяснила на присъстващите майки, че общината няма пари и поради това в градината има нужда от подмяната на някои неща: пердета, завивки, играчки и санитарни пособия. Родителите събрали пари и закупили нещата.

Продават картички за дарения като в САЩ

Интересен опит сподели майка, която е живяла известно време в чужбина и сега го прилага и у нас. „Нас не са ни карали да вършим нещо насила. Част от парите сме събирали, като направихме базар на мартеници, изработени от децата и родителите. Другите пари бяха от доброволни дарения, като в някои случаи родители помагаха с личен труд, докато някои не свършиха нищо. Но нито директорката, нито учителките са казали нещо или са променили отношението си към децата. Всеки постъпва така, както прецени или го чувства“, обясни варненка, според която така е намерен правилният баланс. Тя посочи подобна практика в САЩ, където дори в частните училища се организират такива благотворителни търгове, за да се дофинансират някакви проекти, а родителите ходят и помагат за различни неща.