Варна има особено място по отношение на автобусната история у нас. Още в началото на 20-ти век в морската столица е внесен омнибус „Бенц“ с двайсет седящи места, който се задвижвал с манивела. Покривът давал възможност за поставяне на багаж. По това време се прави опит от „Безименното акционерно аутомобилно дружество“ , което се регистрира през 1907 година, да осигури обществен транспорт в града. То закупува два омнибуса, които да обслужват жителите и гостите на града. Начинанието обаче трае едва две години. Влияние оказват негативните статии в печата срещу автомобилите.

Думата омнибус е превод от латински и означава „общ“. Приема се, че превозни средства с това название се появили за първи път във френския град Нант през първата половина на 19 век. Форми на обществен транспорт обаче имало още през 17 век във Франция. Историята на омнибуса е свързана с името на Етиен Бюро. Той е създал средство за превоз на собствените си служители. Името има общо с магазин „Омне“ (Omnès), край който била началната спирка. На табелата на магазина било написано „Omnes Omnibus“ („всичко за всички“). Така постепенно пътуващите започнали да използват омнибус като име на транспортното средство, научи Moreto.net.

В началото омнибусите се движели с животинска тяга и така превозвали пътници преди появата на моторния двигател. Характерно било, че имали и втори етаж и обикновено на покрива се возела по-ниската класа. На практика днешната наименование автобус произхожда именно от названието на това предшестващо транспортно средство.

Първата лека кола във Варна е била американски крайслер. Принадлежала на акционер в „Безименно акционерно автомобилно дружество“. Истинското развитие на автомобилния и автобусния транспорт във Варна започва през 20-те години на миналия век. Тогава братята Димитър и Стефан Илчеви основават своя фирма за внос на автомобили. Само няколко години по-късно „Братя Илчеви“ прераства в акционерно дружество. Предприемачите се сближават със собственика на файтонджийска работилница в Аспарухово Петър Георгиев. През 1936 година заедно създават фабриката за каросерии „Херкулес“. Черпят опит от чужбина, като проучват производството в другите страни и уменията, прилагани в големите компании. На практика Димитър Илчев скицира най-интересните дизайни и оформления и след това ги предоставя на екипа си.

Първоначално са изработени два автобуса с модерна вагонна каросерия, от която идва и първоначалното им название „трамбуси“ или „мотриси“. Шасито им е на американската марка „Интернационал“, която Илчеви представляват у нас. Возилата получават официалното име на фабриката, в която са проектирани-„Херкулес“. Предоставени са на Градска омнибусна служба и са пуснати в движение през 1937 година.

Автобусите имат бяло-зелен цвят. Предизвикват възхищение у потребителите с екстрите, които предоставят. Имат дървена облицовка и кожени тапицерии. Вратите им се отварят автоматично с хидравлика. Новите автобуси обслужват Варна и околността.

"Братя Илчеви" АД поставя началото и на първите в страната редовни курортни рейсове - до "Св. Константин", Аладжа манастир, Гюндюз чешме. Срещу 5 лева всеки можел да обиколи крайбрежието от Узун кум (Златни пясъци) с автобус, докато цената на един файтон била в пъти повече.

През 40-те години при кметуването на Янко Мустаков варненската община доставя от германската фирма “Даймлер-Бенц” шест дизелови автобуса. Те са оцветени в синьо. Дават началото на общинската автобусна служба. За нуждите й е построена сграда пред хотел „Лондон“ в града. Поддържа четири редовни лини: до квартал “Аспарухово” и “Лазурен бряг”; до квартал “Левски”; до квартал “Трошево” и до “Рупи” (днешния квартал “Чайка”), споделят факти от Регионалната библиотека във Варна.

Автобусите „Херкулес“ стават изключително търсени у нас заради високото си качество и ниска цена спрямо чуждото производство.

„Братя Илчеви” АД поддържа автобусните линии във Варна и района до Втората световна война. Но след национализацията през 1947 година акционерното дружество и фабриката преустановяват дейността си.