Скуката отдавна не се отнася само до тинейджърите по време на училищната ваканция. Всъщност има основателна причина тя да съществува, а пренебрегването й съвсем не е безопасно.

Повечето от нас изпитват силата на отегчението за различни неща от ежедневието си. "Скуката е неприятното чувство, че не правиш нищо", казва професор Джеймс Данкерт, професор по когнитивна неврология в Университета на Ватерло в Канада. "Обикновено е съпроводена с безпокойство, защото осъзнаваш, че имаш желанието да се ангажираш с околния свят, но не можеш да разбереш какво ще задоволи това твое желание." Скуката е негативна емоция, но тя мотивира и да се движиш. В същина тя е призив за действие и за промяна на обстоятелствата, пише ABC News

Защо изпитваме скука?

Някои вярват, че скуката има еволюционна функция - че е свързана с необходимостта да изследваме и да използваме нашата среда. По същия начин, по който страхът и безпокойството са емоции, предназначени да ни накарат да реагираме на нашата околна среда, се появява скуката, която ни казва, че това, което правим, вече не работи за нас - и наистина трябва да намерим нещо, което работи.

"От еволюционна гледна точка, ако останете на едно място твърде дълго... можете да станете уязвими към хищниците и да пропуснете други неща, които си струват", казва професор Данкерт.

"Скуката е един сигнал, който казва, че сте прекалено дълго тук, отидете да направите нещо друго!."

Някои хора са по-склонни да се отегчават от други

Продължителната скука не е тривиална и е свързана с проблеми със самоконтрола, депресия, тревожност, липса на цел, ниско самочувствие и самоефективност. Тристан Берел, докторант в университета Суинбърн, изследва склонността на младите хора на възраст 18-25 години да изпитват скука. "Идентифицирахме скуката като отделно емоционално преживяване ... тези хора изпитват чувството, че нямат цел в живота и контрол над това какво ще се случи с тях, къде отиват", казва г-н Берел.

"Те не се ангажират със света и се чувстват сякаш никой няма да ги подкрепи."

Проучване на скуката

За да изучи физиологията и неврологията на скуката, професор Данкерт и неговият екип правят изследване, в което карат различни участници да гледат нещо, което е привидно скучно - пускат им видеозапис на две момчета, които простират дрехи 8 минути. Хората изпитващи скука, докато гледат видеото, имали по-високи нива на хормона на стреса кортизол, отколкото при участниците, които изпитали тъга или любопитство.

В мозъка скуката се проявява като вариация на "мрежата по подразбиране"(няколко области на кората на главния мозък, които са най-активни, когато няма външни задачи изискващи нашето внимание), и която по принцип се активира, когато човек е в състояние на покой.

Но отегченият мозък има една съществена разлика с мозъка в покой : при него областта, известна като предната островна кора, е по-малко активна.

Това е частта от нашия мозък, която влияе на способността ни да разберем какво да забележим в заобикалящата ни среда, като вероятно, колкото сме по отегчени, толкова по-малко взаимодействаме и знаем за нея.

Начинът, по който човек "отговаря" на скуката, е важно, казва г-н Берел

"Скуката ти дава възможността да седнеш и да се замислиш върху това, което искаш в живота", казва той.

Хората трябва да бъдат предпазливи с посягането към смартфона, всеки път когато изпитат скука и отегчение. "Да ти е скучно не е приятна емоция и много лесно да влезеш във Facebook, вместо да спреш и да помислиш, кое е истински важно и интересно за теб"