Едва ли има варненец, който поне веднъж да не е минавал по ул. „Преслав“. Мнозина обаче вероятно не са запознати с богатата история на улицата, която струи от сградите и до днес. Някога това е била най-главната пътна артерия на града. Тя е била от основно значение още по турско време. Превърнала се във важна връзка между икономическото ядро на града-пристанището, митницата и жп гарата с политическия център пл. „Мусалла”, където се намирали старата общинска сграда и Конакът. На тяхно място днес се намират шадраванът на „Независимост“ и Държавният архив.

Стратегическото местоположение на улицата се оказва определящо за начина, по който ще протече развитието й през годините. Тя е по-широка от останалите. Освен това е първата покрита с калдаръм и с изградени каменни постройки от двете страни. Интензивните промени по нея настъпват веднага след Освобождението. Именно тогава е разширена и се сдобива с паваж и тротоари.

Определящ за типа на сградите, които се издигат около артерията, е икономическият характер на трасето. Именно той става причина за вдигането на банки, хотели, търговски кантори и магазини. В архитектурата се преплитат най-различни архитектурни стилове и направления.

Вероятно много от преминаващите по „Преслав“ не са се вглеждали в красотата на многобройните сгради по протежението й, останала скрита зад занемарените фасади и рекламните пана, опасли партерните етажи с търговски обекти. Макар и позагубили част от блясъка си, колоритните постройки все още носят усещане и атмосфера за градската среда от началото на миналия век и просперитета на Варна.

Moreto.net представя малка част от впечатляващите здания по протежението на „Преслав“, които продължават да будят удивление и днес.



Една от поддържаните и по-познати на варненци сгради е тази на действащата Областна управа. Тя се помещава в постройката на някогашната Българска народна банка. Зданието е вдигнато в края на 19 век по проект на швейцарския архитект Херман Майер, който е довършил Дворец а „Евксиноград“. Лявото крило на сградата е достроено 3 десетилетия по-късно с помощта на арх. Дабко Дабков.



До Областна управа се намира запустялата сграда на някогашната Софийска банка, която също е дело на Дабко Дабков. Банката е реконструирана през 1922 година на мястото на хотел, издигнат преди Освобождението.

На ул. „Преслав“ домове са строили някои от най-богатите търговци. Тук се намира къщата на първия варненски кмет Велико Христов.

Домът на Иван Драсов е вдигнат, когато е бил окръжен управител на Варна през 1894 година. Той е един от многото богати и предприемчиви българи, които след Освобождението избират да се заселят именно в нашия град.



Срещу дома на Драсов, на ъгъла между улица “Преслав” и улица “Хан Аспарух”, се извисява търговската къща, известна в миналото като пазар Паруш. На практика това е първият универсален магазин в града. Държал го е търговецът Паруш Георгиев. Къщата е проектирана в началото на 20 век от чешки архитект.



Една от наистина впечатляващите сгради на емблематичната улица е къщата на Боян Блъсков. Тя се намира на ъгъла на „Преслав“ и „Панагюрище“. Най-отгоре на сградата се намира портретна скулптура, изработена от Кирил Шиваров. Тя изобразява момиченце- дъщеричката на Блъсков и момченце. Едното дете чете, а другото пише. Боян Блъсков е известен варненски книжар. Имал е собствена книжарница и книговезница. Ботев нарича семейството му Съзвездието Блъскови, защото всички в него били възрожденски деятели, учители и църковни дейци.



Къщата на книжаря се намира точно срещу сградата на някогашния хотел „Париж“, която днес за съжаление тъне в разруха. От години зданието е оградено със защитни пана и мрежи, които пазят преминаващите от падащи предмети.

Един друг хотел от онова време пък се е помещавал в постройка на „Преслав“ 22. Вдигнат е през 1887 година и се е наричал „Комерсиал“. Архитектурата му е възрожденска и типична за епохата.



Една от най-екзотичните сгради на „Преслав“ е тази на Арабската сладкарница, която се намира на „Преслав“ 33. Тя е била на египетския търговец Абут Халбуни и е проектирана от български архитект през 1906 година в арабско - мавритански стил.

Несъмнено най-внушителната сграда на ул. „Преслав“ е тази на Търговско индустриалната камара и стоковата борса, проектирана от архитектите Дабко Дабков и Стефан Венедикт Попов. Градежът й започва през 1929 година и завършва през 1933 година. Общината отпуска за строежа безвъзмездно 700 квадрата с условието, че част от сумата, която даряват Борсата и Камарата ще отидат за доизграждане на театъра.



От 1952 сградата се използва като Щаб на ВМС. Ограниченията около нея като военен обект спират достъпа до околни архитектурни паметници. Построените непосредствено срещу Щаба сгради са обслужвали основно банки и други финансови институции.



До щаба на ВМС, на улица “Преслав” 18, се разполага още една сграда с важно стопанско значение по онова време. Днес и тя служи за нуждите на ВМС. Съвсем наскоро бе завършен ремонтът на фасадата й. Става дума за бившата търговска къща “Сите - Варна”, собственост на братята Гарабед и Енисек Есаян, търговци, които живеят и развиват бизнес в Цариград. Построена е през 1898 година от техен пълномощник, който е бил търговец на платове. Помещенията са давани под наем за магазини, кантори, морски агенции. Наематели са Популярната банка, Индустриалната камара и Стоковата борса.

Улицата пронизва площад „Сан Стефано“, някога известен като Балък пазар.

Намира се пред сградата, където днес се помещава Областна дирекция на МВР. Близо до него някога са се намирали рибните хали, съборени, за да бъде построен магазин и ресторант на тяхно място. Сградата му стои празна към днешна дата.

Това са само част от многобройните сгради в района от онова време. Много от тях обаче далеч не са запазени и бавно чезнат под напорите на външните условия и безстопанственост. Фасадите им се рушат, мазилките се лющят.