Сред заемателите най-голям е делът на децата между 14 и 18 години- повече от 8000. Заедно с групата от 8 до 14 години подрастващите стигат около 12 хил. Ползвателите над 18 години са 5208. От всички клиенти на библиотеката преобладаващи са представителите на силния пол-над 11 хил. Жените са малко повече от 5700. През цялата 1931 година библиотеката е била посетена от малко над 39 хил. души. От тях 22 хил. в читалнята за периодическия печат (фоайето на градския театър) и 17 хил. в самата библиотека.
„Спрямо миналата година заетите за четене книги са нараснали по брой, а така също са се увеличили младите читатели до 14-годишна възраст. Майн Рид държи първенство, обяснимо за тия четци. Рядко са ученици, които ще поискат книги по хуманитарните и положителни науки. Много от тях четат Вазов, Толстой, Корнейл, Юго, Данте само по училищно задължение.“, се казва в отчета от 1931 година.
„Общо взето грамадна част от четените книги са художествена литература и то лека. Сериозни научни изследвания и съчинения са търсени извънредно малко. Повърхностния вкус и нежеланието да се рови човек у големите въпроси и човеческото знание и можене, тъй характерно за времето, в което живеем, личи в случая толкова ясно. Грамадна част от посетителите търсят леки, забавни книги. „Ножът на танцувачката“ на Дойл и други подобни се търсят жадно, допадат на една значителна част от сегашните четци, които изучават на един дъх света от страниците на „Илюстрована седмица“. А в това време писатели като Дикенс, Достоевски, Юго, Пушкин сравнително взето са четени много малко, толкова хубави ценни, смислени богати по съдържание книги, от каквито библитеката не е бедна, стоят непоискани нито веднъж. Учащата младеж и тя не прави в общи изключение.“, се казва още в статията.
По онова време има статистика и по национална принадлежност в зависимост от това колко пъти е четен писател от дадена националност. Най-предпочитани са творбите на български, английски и френски автори. Сред най-четените са Иван Вазов, Майн Рид, Жул Верн и други. Търсена е още руска, немска и норвежка литература, а също и полска, италианска, елинска, шведска, датска, испанска, латинска, индийска, арменска, унгарска и японска. По езици най-много от заетите книги са на български. След това-руски, френски, немски, арменски, английски.
В най-скоро време предстои варненската библиотека след повече от 100-годишна история да се сдобие със самостоятелна сграда, вдигната специално за нейните нужди. Проблемът с мястото и условията стои от години. Оказва се, че така е било и десетилетия назад, когато библиотечният фонд е бил далеч по-малък. Според ръководството преди 80 години липсата на адекватна среда е една от основните причини да не може да се предложат добри условия за ползвателите. Към 1 януари книжното имущество се възкачва на 20 625 инвентарни номера и 26 917 тома, оценени заедно с подвързията на 3.6 млн. лева. Книгите са били разпределени в 17 отдела.
Казва се, че съществуващите рафтове и шкафове са недостатъчни.
„Тясното помещение е крайно неудобно за растежа на библиотеката по отношение на увеличението на книжното имущество и посещенията. Толкова е тясно, че биват моменти, когато манипулацията се извънредно много затруднява от наплива на посетители, а в коридора и стълбите , гдето няма портиер, който да наблюдава за тишината и пазенето на поставените по стените каталози за деца, тя изпада в положение, което дразни вкуса на всеки културен човек.“, се казва още в материала.