Варненският депутат от XV Обикновено Народно събрание Илия Стаматов купува цял кораб с жито, за да нахрани жителите на селата – Изгрев, Калиманци и Левски!
Не се знае точната дата, нито денят, когато народният избраник осигурява житото, за своите земляци. Днес в Изгрев се говори, че това става някъде между 1912-1914 година. Тогава са гладни, военни години. Много от хората страдат и Стаматов решава да действа. Още повече, че той чувства известна вина, казват родственици.
Но, откъде това желание у Илия Стаматов да помага? Той е син на Стамат чорбаджи, за когото се смята, че е един от първите заселници на село Гюндоглу – днес Изгрев. Стамат е част от местните поборници за църковна независимост във Варненския край и логично предава любовта към родината на сина си Илия.
Когато бащата се споминал Илия Стаматов наследява голям земеделски имот в селото. Мъжът набързо организира стопанство и става популярен сред съселяните си, като изключително трудолюбив и находчив мъж.
Земеделието не е достатъчно за Илия. Той решава да построи голяма воденица в родното си село. Стаматов решава да я направи по европейски образец и наема френски инженери, които изработват цялостния проект.
Работниците вдигат воденицата край Изгревската река. Дълго време тук се произвежда едно от най-добрите брашна в региона ни. От околните села са ни завиждали за бялото и качествено брашно, с което нашите предци правели хляба си, твърдят сега в Изгрев.
Амбициозният Стаматов оборудва воденицата по последна мода за тогавашното време, а вътре работят машини „Брато“ и „Еврика“. Илия построява и чешма, както се казва по тези места „за хаир на селото“. Тя и до днес стои на мястото си и носи името „Илиевата чешма“.
На 4 септември 1911 година в България се провеждат избори за XV Обикновено народно събрание. Тогавашната Варненска околия има право да изпрати четирима народни представители. Избирателни права имат общо 11 049 души от града и областта. Илия Стаматов също е един от кандидатите за депутат.
Той получава 3696 гласа, пред него е само известният строителен инженер Златан Бръчков с 3806 гласа. А Бръчков е име, което респектира. Инженерът е замесен в строителството на Пристанище Варна и системата от морски фарове по българското Черноморие. Инженер Бръчкков въвежда и първите омнибуси за градския транспорт във Варна.
Другите двама, които варненци пращат в Народното събрание през 1911 година са адвокат Венедикт Попов, спечелил 1718 гласа и колегата му юрист Стоян Русев с 1376 гласа.
XV Народно събрание има нелека съдба – управлява едва до 23 юли 1913 година, и си отива от политическия живот на България с обвинението, че е водило неуспешна политика по време на Балканските войни, довела до Първата национална катастрофа.
Две правителства – на Иван Гешов и Стоян Данев се сменят в управлението на страната ни в периода 1911-1913 година. 213 е общият брой депутати в XV Народно събрание, а председател на парламента е Стоян Денев, който отстъпва поста си през лятото на 1913 година на Иван Гешов.
Илия Стаматов споделя депутатските банки с изявени имена, като Атанас Буров, Александър Малинов, Антон Страшимиров, Янко Сакъзов.
На 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 година избухва Балканската война и като патриот Илия Стаматов се чувства длъжен да прати на фронта един от синовете си. Най-големият Васил нарамва пушката и заминава да брани честта на родината.
Не след дълго депутатът Стаматов получава ужасното за всеки родител съобщение, че детето му е убито! Илия Стаматов намира сили само да каже: „Не го убиха турците, аз го пратих на смърт, защото се подписах за обявяването на войната!“.
Депутатът не остава безчуствен към проблемите на гладуващите си по време на войната съселяни. Заедно с баджанака си от Варна адвокат Мирославов решават да купят цял кораб с жито от Украйна. След като плавателният съд акостира на пристанището в морската столица, Стаматов и Мирославов разпореждат ценната суровина да се раздаде на хората в Изгрев, Калиманци и Левски.
Според местна легенда, по-късно благодарните изгревчани се издължават напълно на Стаматов за житото, селяните от Калиманци наполовина, а тези от Левски не дават нито лев. Едва ли Стаматов прави това дарение, за да получи благодарност, най-малко пък иска да му се изплаща житото. Просто преценява в онази объркана епоха, че няма време за губене и оплакваници, и купува храна за гладните, казват днес негови родственици от Варна.
Илия Стаматов участва дейно в заседанията на тогавашния парламент, както показват документите, и не се притеснява да гласува за непопулярни решения. Първата редовна сесия на парламента се открива на 6 декември 1911 година, Стаматов е там. Депутатите разглеждат няколко съобщения от Министерския съвет, както и молби за отпуск на свои колеги. Очевидно и някои от тогавашните народни избраници не ги е свъртало много в пленарна зала.
От дейността на Илия Стаматов обаче проявяват интерес не само обикновените жители на Варненско, но и група разбойници. Те наблюдават внимателно какво се случва със Стаматов, дебнат жертвата си и моментът за атака идва по-скоро от очакваното...
През 1913 година XV Народно събрание, казано на днешен език „се изчерпва“, и натоварено с греха – Виновник за Първата национална катастрофа, се разпуска. Така приключва и мандатът на Илия Стаматов, който се завръща в родния си край.
И вместо достойно посрещане, Стаматов попада в лапите на шайка разбойници във варненско. Бандитите хващат бившия депутат и го натоварват на файтон. Откарват го до Аксаково, където принуждават Стаматов да изтегли голяма парична сума и да им я предаде.
След това водят пленника си в Темелковия хан във Варна. Там, след пиянски запой, разбойниците решават да измъчват Илия Стаматов. Накрая го изхвърлят от втория етаж.
Стаматов обаче оцелява и се довлича до дома си. Близо година след това е на легло, тежко болен. Той не разкрива на никого какво се е случило, тъй като е заплашен със смърт от бандата, ако довери някому за отвличането.
Все пак, на смъртния си одър Илия Стаматов се престрашава и разказва...
Илия Стаматов оставя общо пет наследници – освен Васил, който загива като герой в Балканската война, депутатът има още четири момчета. Това са Желязко, Йордан, Димо и Николай.
Днес техните наследници живеят във Варна и областта. Гордеем се с делата на Илия Стаматов. Ако България има и днес политици като него нещата ще стоят по различен начин, казват родствениците.
Разправят, че и до днес в двора на сина на Илия - Димо Илиев има запазени няколко камъка от прочутата „Илиева воденица“ - единственият материален спомен за един благороден български депутат.
Присъствената книга на тогавашните народни представители.




Коментари















Зимна обстановка и заледявания по пътищата във Варненско, движението остава проходимо
Откриха 24-годишна жена от Провадия, издирвана от месец
Неработещ хотел във Варна се запали, две пожарни го гасиха
Forbes представи Топ 70 на българските знаменитости за 2025 г.
Клиент заблуди продавач с хартиен отрязък, имитиращ 200 евро
Столични лекари се борят за живота на 200-килограмов пациент
Заради еврото: Касите на БНБ и редица банки във Варна работят и в събота
Нобеловият комитет: Наградата за мир не може да бъде връчена на Тръмп
Зеленски обяви нови операции срещу Русия на фона на засилените удари по Украйна
Оранжев код за поледици и силен вятър в няколко области днес
Какво ще бъде времето утре по Черноморието?
Основните булеварди във Варна обработени срещу лед, градският транспорт се движи нормално
Над 700 случаи на остри респираторни заболявания за седмица във Варненско
В Русе обявиха 12 януари за неучебен, общинските паркинги ще са безплатни
Няколко машини разчистват падналите скали на пътя Стойките – Широка лъка
Сигнал за по-скъпо кафе активира проверка на НАП на софийското летище
Иран заплаши САЩ и Израел с ответни удари
САЩ нанесоха мащабни удари по позиции на „Ислямска държава“ в Сирия
Главният здравен инспектор: Пикът на грипа ще бъде до края на януари
Протестиращи изхвърлиха боклука си до Столична община
Варненецът Иван Иванов бе избран за най-добър млад спортист на България






RSS Новини