„Това беше поредният опит за ограничаване на къмпингуването по Българското Черноморие, без да се създават условия за къмпингуване и по всяка вероятност с цел вместо да се правят конкретни стъпки за опазване на последните диви плажове, същите да се „разчистят“ от техните почитатели и пазители, и да се превърнат в поредните строителни обекти.
Опитът за забрана на къмпингуването на местно ниво не се случва за първи път. През 2008 г., в разгара на битката за спасяването на Иракли от строителството, Община Несебър издаде аналогична забрана, която Бургаският административен съд отхвърли, а в последствие решението беше потвърдено с окончателно такова и от Върховния административен съд. На основата на този успешен опит и благодарение на правната подкрепа на юристи-доброволци към гражданска група „Да спасим Иракли“ и Българска фондация Биоразнообразие, представители на защитниците на Карадере оспориха законосъобразността и целесъобразността на новоприетия чл. 64а от Наредба №1 на Община Бяла.“, коментират от Българска фондация „Биоразнообразие“.
Според аргументите приетата промяна противоречи на Конституцията. Ограничава свободата на придвижване на гражданите, не способства за насърчаване развитието на спорта и туризма и допуска управление на изключителна държавна собственост не в изключителен обществен интерес.
Прокурорът по делото посочва в подкрепа на жалбата, че управлението на изключителната държавна собственост е в компетенциите на Областния управител, а не на Общинския съвет. Освен това Съдът обръща внимание на това, че Обс никъде не излага причините, които налагат промените в наредбата.
Общината има 14-дневен срок, в който може да обжалва решението и ако стори това, Върховния административен съд ще се произнесе с окончателно решение.