Инвеститорът „Мадара Юръп" АД, който стои зад проекта за застрояване на Карадере, в средата на миналата година е представил пред Българската агенция за инвестиции скандален проект, пълен с противоречия и несъответствия със Закона за насърчаване на инвестициите. Все пак той е бил предложен за сертификат за приоритетен инвестиционен проект, но е отхвърлен от Министерството на икономиката и енергетиката с констатирани редица нарушения, обобщени в седем графи. Това показва официален документ на МИЕ, с който bTV разполага, издаден в началото на юни 2013 г., дни след встъпването в длъжност на новото правителство.

9 месеца по-късно „Мадара Юръп" получи разрешение за изграждането на „три хотелски структури и зони за обществено обслужване, част от голям комплекс с курортно предназначение" с неочаквано решение на кабинета „Орешарски” на изнесеното заседание на правителството във Видин. Властта обаче не успя да обясни какво точно е решила, въпросите около проекта не получават отговори отникъде, а реалната възможност за застрояване на едно от последните девствени места на Черноморието даде нов тласък на антиправителствените протести, като изкара хиляди граждани отново на улицата.

Къде е проектът?

Както представители на природозащитни организации отбелязаха, към настоящия момент остава неясно местонахождението на проекта. Главният архитект на община Бяла също не може да посочи границите му, защото още не е запознат с проекта, както обясни самият той в ефира на bTV. Същият проблем е констатиран от МИЕ и през юни миналата година – не е ясно точното съдържание на проекта, „какви обекти и кои вилни селища и хотели ще бъдат изграждани в заявения за сертифициране проект „Бляк Сий Гардънс Еко Ризорт”, се казва в документа на министерството.

„Видно е, че върху част от имотите посочени за Фаза 1 (проект „Бляк Сий Гардънс Еко Ризорт” – бел. ред.) ще се изграждат обекти от други селища, а част от обектите ще бъдат изградени върху имоти, които не са посочени в списъка с описание на имотите”, изтъкват от министерството през юни миналата година. „Без точно определяне на местонахождението на инвестицията не би могло да се предприеме процедура по съгласуване на проект на Решение на МС за сключване на Меморандум за разбирателство с Инвеститора”, се посочва още в документа.

Министерска връзка

Друг сериозен недостатък на проекта от миналата година е липсата на информация за ресурсното обезпечаване на бъдещия комплекс – вода, електроснабдяване, канализация и др., което според заключението на Министерството на икономиката от юни 2013 г. „поставя под съмнение възможността за реализация на инвестицията”.

В отказа на МИЕ да предостави на „Мадара Юръп” сертификат за приоритетен инвестиционен проект тогава като прецедент е посочен опитът със „сертифицирания през 2006 г. от БАИ проект за „Голф клуб Ибър” в Долна Баня, чийто проектант е настоящият министър на инвестиционното проектиране арх. Иван Данов. Строителството му започва през 2005 г., а през 2010 г. е издадена заповед на ДНСК за принудително събаряне на незаконни постройки и премахване на незаконно голф игрище.

Изглежда, че новосъздаденото Министерство на инвестиционното проектиране под ръководството на арх. Иван Данов не вижда проблеми с проекта на „Мадара Юръп” за Карадере и е на път да повтори прецедент, създаден от самия него като изпълнител на проект, но вече като представител на държавната власт.

Аргументът на МИЕ за проблемите на „Голф клуб Ибър” е красноречив: „Проектът, който от години е стопиран поради липса на цялостно устройствено планиране за инвестицията, възникнали спорове между инвеститор и Община относно възможностите за реализация на проекта по Закона за устройство на територията, липса на предвиждания за нейното ресурсно обезпечаване с необходимите количества вода, електроенергия, транспорт и др. В крайна сметка са налице множество прокурорски проверки по случая и запитвания до България от Европейската комисия. Най-вече са засегнати правата на много частни лица, придобили имот на „зелено” в новоизградения и към днешна дата голф комплекс, които неоправдано очакват централната власт да може да разреши възникналите проблеми, доколкото за проекта има издаден сертификат по Закона за насърчаване на инвестициите и Българската агенция за инвестиции”.

Откъде идват парите?

И през миналия юни „Мадара Юръп” не е представила документи, удостоверяващи възможностите за финансиране на инвестицията. Тогава инвеститорът е посочил, че има „голям брой клиенти, готови да пристъпят към сключване на окончателни договори за покупка, изчакващи единствено сертифицирането на проекта”.

От МИЕ тогава подчертават, че „такава употреба на сертификата е недопустима”, а „удостоверяването на източниците на финансиране на проекта е една от основните предпоставки за издаването на сертификат.

Петко Ковачев от партия „Зелените” посочи, че инвеститорът е декапитализирана фирма с капитал от 9000 лв., която се финансира чрез офшорни схеми. Представителят на инвеститора Тим Чадуик призна пред bTV, че част от фирмите, които участват в „Мадара Юръп”, наистина са регистрирани в офшорни зони, но не посочи дали зад тях стои български собственик, който не желае да разкрие самоличността си.

Инвестиция с капитал от бъдеща продажба

Преди 9 месеца от икономическото министерство критикуват още едно съществено несъответствие в проекта – „в общия размер на инвестицията са включени активи, които не са допустими и не следва да бъдат отчитани за целите на Закона за насърчаване на инвестициите – именно сгради, предназначени за продажба. „Сградите са резултатът на извършваната икономическа дейност на дадено предприятие, а не са активи, чрез които се извършва дейността”, се посочва в документа. Този въпрос към настоящия момент остава неизяснен – нито от страна на инвеститора, нито от властта, която му позволява да стои на Карадере.

А околната среда?

Един от най-сериозните проблеми с този инвестиционен проект е получаването на сертификат Клас А, без да е получена екологична оценка. Този проблем е съществувал и през миналия юни и не е бил отстранен досега.

„Инвеститорът е входирал в РИОСВ-Бургас уведомление за инвестиционни намерения с искане за информация относно приложимите процедури по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. Не е представен отговор от РИОСВ-Бургас по заявеното инвестиционно намерение, независимо че в проекта е записано, че „местните власти са проучили и удостоверили”, че проектът е съобразен с изискванията на Натура 2000”, се казва в становището на Министерството на икономиката.

Представителят на „Мадара Юръп” Тим Чадуик изтъкна, че компанията поема голям риск - въпреки че вече има сертификат за инвеститор клас А, няма екологична оценка за въздействие върху околната среда. „Ние поемаме голям риск, но ние започваме тази инициатива, за да печелим. Ние сме тук, за да построим курорт, който ще надмине всички очаквания. Това ще бъде водещ еко курорт в Европа и в България”, категоричен беше той пред bTV.

Как проектът е станал приоритетен, без да е ясна екологичната му съвместимост, остава неясно. Няма обяснение и увереността на инвеститора, че екологичната оценка ще бъде положителна.