Година след убийството на красивата Хюлия Маджар от варненското с. Белоградец обвинителен акт ще има. Това призна пред “24 часа” говорителят на окръжната прокуратура Радослав Лазаров. Той добави, че разследването вече е приключило.

Както е известно, единствен заподозрян е приятелят на Хюлия Иван Тодоров. Той бе арестуван на 7 януари м.г. на влизане в Холандия, а на 24 март поиска от Варненския окръжен съд да остане в ареста, защото се страхувал от линч и отмъщение.

Веднага след убийството Иван бе арестуван от полицията и пуснат. След което тръгна с кола през Румъния за Холандия. По-късно стана ясно, че Тодоров вече имал присъда за грабеж.

“Цялото село е притихнало, даже хората искат да забравят трагедията. Мнозина си мислят, че на Иван ще му се размине. Родителите на Хюлия са все така в мъка, не споделят нищо за трагичната си загуба”, каза кметът на Белоградец Али Хасанов.

Преди година той първи разкри, че най-вероятно убийството на младото момиче е от ревност.

“Толкова пъти вие сте ми правили кафе. Нека сега аз да ви почерпя.” Това били последните думи на Хюлия Маджар 15 минути преди полунощ на 1 януари.

Преди момичето да се отправи към бара в механата на баща си, където тя и 15-ина приятели се събрали да доизядат храната от новогодишната нощ, телефонът звъннал.

“Връщам се след 15 минути”, казала Хюлия. И добавила, че навън я чака Иван, стар приятел и съученик от варненската гимназия “Д-р Иван Богоров”.

“В компанията ни беше и бившият приятел на Хюлия от селото - Аксел. Даже Хюлия му се обади на няколко пъти. Към 1,15 ч обаче всички си тръгнахме и никой не обърна внимание, че я няма”, казва приятелка на загиналата.

На следващия ден братът на момичето Ахмед, който скоро щял да прави годеж, се събудил към 10,30 ч.

Отишъл да види къде е сестра му, но стаята била празна. Той легнал да си доспи и след час отново я потърсил. Видял, че Хюлия я няма и се обадил на майка си Ремзие.

Двамата звъннали на двата телефона на момичето, но те били изключени. Бащата Назми се разтревожил и тръгнал да търси дъщеря си по пътя. Минал през съседното с. Млада гвардия и под надлеза на магистрала “Хемус” видял следи от кръв. Бащиното чувство проговорило, че това е кръвта на момичето му.

Той продължил по магистралата, но не открил други дири. След 2 часа получил есемес, че дъщеря му е отвлечена и че трябва да даде 300 000 лв. откуп. В съобщението обаче не било посочено нито къде, нито как да предаде парите.

Хазми се обадил в полицията и там привикали Иван. След кратък разпит обаче го освободили. Според близки до следствието Хюлия е била убита веднага, а есемесът е бил пуснат само за печелене на време.

Едва в неделя работници открили тялото на Хюлия. Първо те видели от автобус кола в лозята, от която било изхвърлено тялото. То било до нивите на пътя между селата Тополи и Езерово в края на Варна. По жертвата имало много следи от удари с твърд предмет.

На следващия ден магистралните жрици по стария път Варна - София посочиха къде точно е било намерено тялото.

“Иван имаше вид на борец - беше здрав физически, идвал е много пъти в селото. Аз съм го виждала с пистолет на кръста тук, в кафенето. Чувала съм, че я заплашва от ревност. Често идваше с мерцедес на разклона за Белоградец и я привикваше да говорят”, каза друга приятелка на Хюлия.

Убитата обаче е държала на свободата си. Тя е имала самочувствието на красиво момиче, което е от сой. По ирония на съдбата отидоха с купения за нея като зестра луксозен джип “Тойота Ланд круизер” да вземат тялото ѝ от Варна.

В центъра на Белоградец в деня на погребението имаше поне около 50-ина мъже, които на групички коментираха трагедията.

Ако знаехме какво ще стане, нямаше да я пуснем, казаха младежи от селото.

“Аз съм съсед и близък на семейството. Познавам тримата братя Маджар. Хюлия от малка израсна пред очите ми. Болката е голяма, нека оставим семейството да си изживее мъката. Не мога да си обясня как е възможно такова нещо да се случи. Родителите взеха 2 деца от домове и ги отгледаха, купиха на единия къща, ожениха го. Това са хора, които правят само добро. Не знам как ще бъде постигнато възмездие за убиеца. Хюлия не заслужаваше това - беше чист и невинен човек. Според мен това е убийство от ревност. Виждал съм го този Иван, често е идвал в селото и се е движил заедно с убитата”, каза преди година кметът Хасанов.

И добави, че нито той, нито родителите на момичето са виждали нещо нередно в тази дружба. Хасанов обясни, че братята са почнали от нулата бизнеса си. На целия род им викали Голите, защото били много бедни, но Назми, Бехчет и Назиф успели да започнат с отглеждането на крави. Стигнали до арендатори на 10 000 дка земя.

“Хюлия работеше в хлебозавода, живееше тук. Брат ѝ Ахмед също бе в семейния бизнес. Хората от фамилията се интересуват от проблемите на селото, но са далеч от партийния живот, което е нормално за едни бизнесмени”, добави кметът.

Хасанов призна, че за всички в селото е ясно, че Маджар са преуспели, механата им работела, в нея имало много сватби. Фурната им прераснала в завод за хляб, който се пласирал в околните села и стигал до Провадия.

“Голяма трагедия за селото ни. В момента обаче няма напрежение на етническа основа - празнуваме заедно празниците си”, заяви още Али Хюсеинов.

Дългополският свещеник отец Иван единствен вярва, че Иван е невинен. Отецът познава отлично семейството му и се съмнява, че може да извърши такова жестоко убийство.

“Майка му Ани е страхотен човек, беше кметица на с. Сава. Баща му Христо е също много свестен. Иван го познавам бегло, но мисля, че това, че той е убил момичето, е някаква грешка”, каза след ареста на Тодоров отец Иван.

Дали обаче съмненията на отеца са основателни, ще реши съдът.