Кибела е позната от древността. Тя е фригийска богиня, считана за Майката земя. Почитали я в големи части на Мала Азия. Наричана е още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворявала силите на природата, била покровителка на планините, горите и зверовете. Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци - гали, сами се скопявали. Била чествана по планинските върхове с мистерии, съпроводени от звън на медни чинели, тъпани и флейти.

Уникален древен паметник е на път да бъде разрушен. Въпреки борбата на археолозите храмът Кибела в Балчик скоро може да остане само в историческите книги. "Проблемът идва от факта, че това е частен парцел, а в същото време вътре в него има държавен паметник на културата и реално сме с вързани ръце. Това е най-ниската точка на това място и когато вали дъжд, там се събират всички води, което допълнително води до разрушаване", разказа директорката на историческия музей в Балчик Радостина Енчева. Докато археолози се борят да спасят откритата на 23 април м.г. ценна находка, собственикът на терена е решил да го продава. Ромският бизнесмен Борис Кушлев, който има фабрика за кожени изделия в Полша, купил 680-те декара в центъра на Балчик преди години. Решил да вдигне върху тях хотел, когато при изкопните работи миналата пролет откриха уникалната находка. Заради руините на храма на Богинята майка градежът бе спрян. Бизнесменът обаче твърдо е решил да строи хотел. И като не може на това място, ще търси друго. Кушлев търси купувач чрез агенцията за недвижими имоти в Балчик "Агро марк". Обявената цена е 1000 евро на квадрат, като се включва и ценната находка. "Имаме интерес към офертата", разкриха брокерите. Засега кандидатите били само българи. "Ако имахме 680 000 евро, ще платим за парцела, за да спасим храма", казва Радостина Енчева. От общината обаче вдигат рамене - толкова пари няма как да съберат. "В непосредствена близост до източната стена има стара къща и каменен зид, които могат да се свлекат върху разкопките и храма. Районът на Балчик е свлачищен и има опасност находката да бъде затрупана", предупреждава Енчева. Именно такива процеси навремето са успели да съхранят уникалната находка до наши дни - 2000 г. под земята. За вече почти двегодишната работа екипът с ръководител археолога Игор Лазаренко е намерил над 25 надписа, които по безспорен начин доказват, че това е била античната библиотека на Дионисополис - това е едно от старите имена на древен Балчик, над 20 статуи, като сред тях има множество скулптури на Богинята майка, също така две фигури на Афродита и една на бог Дионис, както и скулптура на бог Пан. Сред съхранените в музея в Белия град находки от храма на Кибела са над 250 монети, костни игли, лампи. Още с разкриването на храма в центъра му бе открит напълно запазен литерион - това е голям съд, в който в древността поклонниците на Кибела са наливали вино и мляко и са свещенодействали. Сред напълно запазените преносими предмети са и пейки, разположени по източния и западния зид на храма. "Наложи се обаче да демонтираме пейките и да ги пренесем в музея, за да предотвратим тяхното разрушаване от атмосферните условия. До момента половината от преносимите паметници вече са минали реставрация и консервация и са експонирани в залите на музея в Балчик", допълва Енчева.

Според ръководителя на разкопките в Балчик ст. н. с. и археолог Игор Лазаренко това е най-голямото откритие в последните години и то е по-важно от намерените досега дори златни маски и накити, защото става дума за обществена сграда, а не за частна гробница или могила. "Важното за страната ни е, че този храм на Богинята майка Кибела е единствен не само у нас, но и на Балканите - при това разполага с много материал", казва Лазаренко и допълва: "Без съмнение, храмът, който бе открит, е бил действащ в продължение на 700 години. Тук са се извършвали ритуали дори и след въвеждането на християнството като религия - цели сто години". На база на намерените надписи и целия писмен материал, както и на откритите монети, с категоричност може да се твърди, че храмът на Кибела е бил построен в началото на III в. пр.н.е., добавя специалистът. През тази година по време на работата си екипът проучи пронаоса на храма, т.е. неговото предверие, където допълнително бяха намерени десетина статуи. "Наред с това обаче се натъкнахме на нещо ново - хипокаус или т. нар. отоплителна система, на турска баня. Обектът е бил изграден върху терена, където е бил явно вече затрупаният по-древен храм", посочва Енчева.

Специалистите се надяват парадоксалният казус със собствеността на терена да бъде разрешен, за да могат да запазят за идните поколения изключителния паметник на културата. През тази година община Балчик се постара да покаже уникалната находка навсякъде. Чрез разработената дългосрочна рекламна стратегия на общината, която има за цел популяризирането на потенциала за културен туризъм в морския град, Балчик за първи път участва в майското изложение на Пловдивския панаир. Под мотото "Балчик - земя на седем цивилизации" основно бе акцентирано именно на храма на Кибела. В началото на тази седмица фотоси от храма и находките от него пък бяха представени в специална изложба в музея в Кърджали.