Година след откриването на храма на богинята Кибела в Балчик археолозите Игор Лазаренко, Елина Мирчева и Радостина Енчева откриха нови находки. Вчера те извадиха от земята две статуи, изобразяващи великата майка на боговете, две статуи, за които се предполага, че са на Афродита и Дионис. В празничния за екипа от археолози ден бяха открити и релеф на тракийския бог - конник, и друг релеф на три нимфи. При разкопките бе намерена варовикова плоча с релефно изображение на лъв.

Припомням, че през април миналата година при изкопните дейности за строеж на жилищна сграда строителите се натъкнаха на античната находка. На мястото бяха извършени аварийни археологически разкопки. През март тази година разкопките в храма бяха подновени. Проучва се преддверието, където са разкрити двете бази на носещите храмовия фронтон колони. Година след откриването на храма находките продължават. Открити са базите, върху които са стояли надписите, съхранявани в храма, още фрагменти от вече открити надписи, нови надписи и монети.

Засега това е единственият открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществния живот в Дионисополис. Като брой и разнообразие това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани досега в неин храм.

Храмът на великата богиня майка година по-късно

На 23 април 2007 г. при изкопни работи за строеж на хотел в крайбрежната зона на град Балчик строителите се натъкват на антична сграда. На мястото отиват Радостина Енчева като представител на Историческия музей в града и заместник-началникът на РПУ – Балчик, Пламен Парушев. До тяхното пристигане от изкопа са извадени и са поставени на улицата покрай оградата на съседна къща една мраморна фундамент-колона с надпис на латински език, мраморен плот от пейка с двуредов надпис на гръцки език, варовиков блок от фриз-архитраф с букрании (бичи черепи), гирлянди и розети и голяма каменна плоча, която, както се установи по-късно, е част от разрушената от багера западна стена на античната сграда. Багерът е спрян в момента, когато се е опитвал да извади подаващ се в профила голям мраморен лутерион (купел).

Разкопките започнаха на 8 май 2007 г. от екип в състав: научен ръководител Игор Лазаренко и заместник-научни ръководители Радостина Енчева и Елина Мирчева. В периода 8 май – 30 август 2007 г. бе разкрита централната част на храма, ориентиран по посоките на света.

Храмът е правоъгълна постройка, състояща се от наос - вътрешна, сакрална част, и пронаос – преддверие. Стените са изградени от каменни плочи на суха зидария, завършващи с красиво оформен йонийски антаблеман от архитрав, два фриза и корниз. Сградата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди, които през вековете са били подменяни. Характеристиките на йонийския ордер, техниката на градеж и строителната керамика позволяват строителството на сградата да се постави в елинистическата епоха, най-вероятно в периода 280 – 260 г. пр. Хр. Откритите материали при разкопките – монети, керамика и най-вече надписите, показват, че храмът е функционирал без прекъсване до края на ІV в. след Хр. – или повече от 700 години.

В наоса на храма, при северната стена срещу входа, бе разкрита едикула с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В тази едикула е била поставена основната храмова статуя на великата богиня майка. Покрай източната и западната стена са стояли каменни пейки, а в средата е разположен мраморен лутерион с жертвеник до него.

Интериорът в храма е бил променян през вековете. Това, което откриваме днес, е било използвано докъм 387 г., но само за някои от предметите, върху които има надписи, може с по-голяма точност да се предположи кога са дарени и поставени в храма.

През 2007 година в храма бяха открити повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи, повечето от които представят великата майка на боговете (Кибела). По-разнообразни сюжети имат намерените мраморни релефи. С култа към майката на боговете е свързана мраморна едикула с изображение на богинята, релеф – отново с изображение на Кибела, който е украсявал горната част на мраморна плоча със списък на участниците в религиозното сдружение, и надгробна плоча на младеж, дарен посмъртно от баща си на майката на боговете. Друг релеф украсява полето на правоъгълен мраморен фриз с десет жени, облечени в дълги дрехи, танцуващи (?) една срещу друга или една след друга. Подобно изображение има и върху фрагмент от мраморен съд (купел?), на който са запазени частично две женски фигури. Намерени са и две оброчни плочки на тракийски конник, една от които с посветителен надпис.

Надписите, намерени в храма, са над 20 (изцяло или почти изцяло запазени). Всички текстове, освен един, са на гръцки език. Най-ранните надписи, които със сигурност са свързани с храма, са от ІІІ в. пр. Хр. Преобладават паметниците от елинистическата епоха, а седем надписа могат да се отнесат към римския период. Най-късният текст, който е и единственият на латински език, е от първата четвърт на ІV в. сл. Хр.

Най-много са посветителните надписи, поставени върху архитектурни детайли, бази на статуи, пейки и олтари, или представляващи отчети за дарения и служене на богинята. Богинята носи името „Понтийска майка на боговете“, „Понтийска майка” и в един случай „Понтийска богиня”, а самият храм е наречен “Метроон”. Епитетът „Понтийска“, както и въобще обвързването на богинята с морето, се среща за пръв път и би могъл да бъде резултат от преосмисляне на същността на майката на боговете на местна почва.

През месец март 2008 година разкопките в храма бяха подновени. Проучва се пронаосът (преддверието) на храма, където са разкрити двете бази на носещите храмовия фронтон колони. Година след откриването на храма находките продължават. Открити са базите, върху които са стояли надписите, съхранявани в храма, още фрагменти от вече открити надписи, нови надписи и монети. Само за един ден (на 23 април) в преддверието бяха разкрити шест статуи и два релефа.

Засега това е единственият открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществения живот в Дионисополис. Като брой и разнообразие това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани досега в неин храм.

Игор Лазаренко, Елина Мирчева, Радостина Енчева