Докато световният ни и олимпийски шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски, който бе експулсиран от бразилките власти, вече се радва на свободата и семейството си, то друг наш сънародник, разследван за трафик на наркотици, все още гние в чужд затвор.

За разлика от Боевски, който бе задържан на летището в Сао Пауло с 9 килограма кокаин в куфара си и бе осъден на две съдебни инстанции, капитан Светлозар Собаджиев вече близо 3 години лежи в нечовешки условия в панамския затвор „Ла Хоя” без присъда, като дори реален съдебен процес срещу него е все още мираж. Собаджиев, който бе капитан на плаващия под холандски флаг кораб “Maas Trader”, беше задържан заради това, че на 28 март 2011 година на пристанището в Кристобал откриха в едно от помещенията на плавателния съд 169 килограма кокаин – разхвърляни безобразно по целия под. Властите арестуваха единствено Собаджиев, който бе шокиран, тъй като нямал идея за какво изобщо става въпрос, особено поради факта, че на предното пристанище Баранкила, Колумбия, всичко е било изрядно. Месеци наред капитанът с 30-годишен стаж и безупречна репутация стоя затворен без дори да има обвинение. Въпреки неговото желание да застане по-скоро пред съда и да се защити, панамските съдебни власти отлагат вече за трети пореден път делото срещу него.

Наш репортер периодично комуникира по интернет със Светлозар Собаджиев, който всеки един път споделя, че се чувства все по-изтерзан и отчаян от липсата на надежда, че ще може да се върне при своите близки. Докато е зад решетките, той научил новината за преждевременното експулсиране на Гълъбин Боевски от бразилските власти и прибирането му в родината. Това до голяма степен го обезверило, защото за пореден път разбрал, че „не е така специален”, за да бъде измъкнат от затвора, разкрива ексклузивно пред „ШОУ” самият заточен в „Ла Хоя” капитан.

„Не мога да кажа, че съм реагирал гневно или съм завидял на Боевски. По-скоро, след като научих, че е бил освободен, съм абсолютно отчаян и съкрушен! Бях прав преди време, като ви казах, че не съм олимпийски шампион и... доказателството не закъсня!”

пише ни с тъга обезвереният български капитан. Собаджиев признава, че развръзката по случая „Боевски” повече го отчайва, тъй като „обикновен българин” няма как да се ползва с преференциите на шампиона. „Мога и да си изгния тук. Просто аз съм незабележим за тези, които могат, но не искат да ми помогнат! Кой съм аз?! Никой!... Знаете ли какво си мислех? В другия живот никакви училища и академии! Само спорт! Така ще съм сигурен, че ще минавам през всичко!”, нарежда разстроеният български морски капитан.

Той разкрива, че ситуацията в Панама по отношение на затворниците чужденци не е много по-различна от тази в Бразилия. „И тук е така – скоро пуснаха група, хваната с повече от 1000 килограма кокаин. Тези хора стояха само три месеца в затвора!”, коментира капитанът.

За човек като него, който вече добре е опознал нравите и е разбрал недвусмислено, че начините да се измъкнеш от затвор в Латинска Америка не са много, експулсацията на българския щангист не е особена загадка.

Мистериозното прибиране на Боевски

втрещи повечето хора, поради факта, че не е ясно по какъв критерий е бил избран именно той да се нареди сред останалите 53 осъдени чужденци, за които има издадени идентични заповеди, а не примерно някой друг от редицата българи, осъдени в Бразилия за наркотрафик. Заточеният в Панама капитан обаче има своето предположение: „$. Това е критерият. То е очевадно. При него отидоха телевизии, правеха са интервюта... При мен няма такова нещо. Кой съм аз – просто един български морски капитан... Не съм шампион... Бях изненадан и не можах да повярвам, като научих, че Боевски е успял да се измъкне. После си казах, че без помощ от държавата е абсурд да го пуснат току-така”, разсъждава Собаджиев. И добавя, че почетният консул на България в Панама Клаудия Лисичкова де Мичев го посещава, когато има възможност, като тя е единственият представител на държавата, който не го е забравил. Въпреки че в самото начало била резервирана, щом прочела показанията на екипажа, самата тя видяла, че всичко срещу Собаджиев е повече от съмнително и променила отношението си. „Българската държава също действа по моя случай, от Външно министерство помагат – има специален човек назначен по моя случай, но, така или иначе, нищо не се случва на практика! Тук, в Панама, всичко е просто ужас!”, разкрива още Собаджиев.

И добавя, че тотално се е сринал, когато преди месец разбрал, че делото му се отлага за пореден път. Посланикът ни в Мексико дори се бил ангажирал да отиде в Панама и да наблюдава процеса срещу капитана, но ходенето станало безпредметно. Интересен факт е, че първото отлагане на делото било заради това, че... нямало транспорт, с който да откарат Собаджиев до съда. И при второто отлагане той запазил самообладание, но като научил, че за трети път процесът срещу него няма да тръгне, вече не издържал.

„Бях изпаднал в нервна криза, когато научих. В продължение на три дни не излязох от бункера си. Момчетата насила ме караха да ям. Не ми се живееше!”, споделя пред вестника на народа Собаджиев.

Предвид ужасяващите условия, в които минават дните му, не е никак учудващо, че той е толкова разстроен. Заточеният капитан е принуден да живее в крайна мизерия, под всякакъв санитарен минимум. Той неведнъж се е разболявал и е хващал всевъзможни вируси, а след 3-годишния си престой в „Ла Хоя” е заплашен дори от инвалидност. „Не говоря почти с никого, защото, за жалост, имам остри болки в коленете и не мога да вървя както преди... Имах и треска няколко дни, но сега малко отмина. Купих си лекарства, защото клиниката не работи от близо месец. Докторите стачкуват. Явно от самата вода, която пием, се бях обринал целият и сега се мажа с едно лекарство, което ми даде един колумбиец”, разказва потресаващото си битие Собаджиев.

И прави друго си шокиращо разкритие – за поредния затворник, който е умрял зад решетките. Преди около месец страдащ от диабет колумбиец бил оставен да се гърчи като куче без животоподържащия инсулин, докато накрая не издъхнал. „Четири дни не са го завели в клиниката да му поставят инсулин! Явно не си е платил и през нощта умря човекът... Може да чакат и аз да умра – няма човек, няма проблем!...”, жалва се отчаяният Собаджиев. И добавя, че това в вторият затворник, който умира в „Ла Хоя”.

Основната цел, която заточеният капитан си е поставил сега, е да изкара до 7 ноември, когато е следващата дата на делото. „Това постоянно отлагане е много мъчително! Подиграват се, но вече нищо не може да ме учуди... За мен животът сега е безсънни нощи и все същото – очакване на чудеса! Адвокатът ми все ме лъже, че ще идва, но вече повече от месец не се е вясвал!”, разкрива още затвореният в „Ла Хоя” българин. Единствената връзка на Собаджиев с външния свят е нелегалният му телефон, от който най-често успява да пише или да се чуе с близките си, като се завре в едно тайно помещение в затвора. Апаратът му обаче вече сдава багажа, а освен това няма и зарядно устройство. Собаджиев разчита на благосклонността на двама съкилийници, които му позволяват да си зареди телефона, за да може да се чуе с близките си, които са единственото му упование. „Жалко, че моите приятели опитаха какво ли не по законен път, но, уви - не стана. Сега знам, че нямат повече възможност да помагат финансово и ще трябва да издържа до 7 ноември. Ако пак отложат делото, тъй като няма да мога да си плащам сметките тук, просто ще изчезна от връзка с външния свят. Аз се подготвям за това...”, отчаяно споделя Собаджиев.

Въпреки мизерията, в която тъне вече близо три години, капитанът е запазил човешкото в себе си, и въпреки личната си трагедия и неуспех, казва, че няма лоши чувства към Гълъбин Боевски, чието освобождаване не го е озлобило. „Благородно му завиждам, че се върна жив и здрав при семейството си. Как го е постигнал, не знам...”, коментира равно Собаджиев. Но шокиращо добавя: „Знаеш ли на кого завидях? Колкото и грозно да прозвучи! На онзи затворник, дето умря преди месец! Както е казал Сталин: „Няма човек, няма проблем!”. Потресаващото изказване на Светлозар Собаджиев ясно говори, за това, че вече е на ръба.

Това обаче не е всичко, разкриват пред „ШОУ” негови близки приятели, които се грижат през цялото време на престоя му в „Ла Хоя” да има пари за храна и лекарства, а освен това му вдъхват и надежда. В отчаяно писмо до тях Собаджиев е изказал своята благодарност са усилията им, но освен признателно, текстът звучи и плашещо. „Здравейте... Не се надявам вече да има дело на 7 ноември и дори в скоро време. Наистина имам проблеми с телефона и ако ви показва, че съм на линия, то аз не винаги съм. Двама ми зареждат батерията и до 7 ноември ще изкарам, а после няма да ми трябва телефон... Моля ви не ме смятайте за неблагодарник! От все сърце и душа съм ви благодарен за това, което правите за мен въпреки огромните си лични проблеми!”. Това е част от тревожното писмо, което Светлозар Собаджиев е изпратил до своите близки приятели Ваня Енчева и Анатоли Маджаров, който е негов съвипускник от Военноморското училище. „Писмото е като последно сбогом! Определено се притесняваме за Соби!”, разкрива пред наш репортер Енчева. Не по-малко обезпокоен е и Маджаров, който казва, че в първия момент го е приел като прощално писмо.

„На мен ми говори това, че ще издържи до 7 ноември, но оттам-нататък... Вече е в пълно отчаяние. То е и от отношението на адвоката Салазар. Все пак 40 000 долара сме му дали! Нормално е Собата да очаква някакво човешко отношение към него, но той изобщо не го е посещавал!”, разкрива морският вълк. Най-приближените хора на заточения нашенец, които през цялото време на задържането му се опитват да го крепят по всякакъв начин, добавят, че фактът, че Боевски е бил освободен, а за Собаджиев няма дори и надежда, дълбоко е разтърсил капитана и го накарал да се почувства тотално забравен от българската държава и народа си. „Собата беше меко казано потресен, когато научи! Той е в същото положение, но на него не му се обръща никакво внимание. Никой тук не говори за завист или затова, че не е искал Гълъбин Боевски да бъде освободен. Ние не можем да твърдим – виновен ли е, или не е, но Собата остана с впечатлението, че „за кучета и котки може, за прасетата - не може”, както се казва. Ние не вярваме, че държавата не е намесена по случая с Боевски, но това са лично наши умозаключения и не искаме да обвързваме никого с тях. Едно обаче е ясно – Собата е много разстроен от всичко това! Просто той и без това е в тежко психическо състояние и се чувства вече съвсем изоставен!”, каза пред наш репортер Ваня Енчева, която е една от изявените защитнички на Собаджиев. Според нея е странно до известна степен как така Боевски е покрил необходимите критерии за експулсиране от бразилските съдебни власти, тъй като е излежал едва две лета от 9 - годишната си присъда.

„Доколкото знам, в цяла Латинска Америка всеки затворник трябва да се излежи 2/3 от присъдата, за да подлежи на експулсация...”, обяснява Енчева. Близкият приятел и съвипускник на Собаджиев от Военноморското училище „Никола Й. Вапцаров” Анатоли Маджаров е на същото мнение и недоумява, как и защо е бил освободен щангистът. „Естествено на Собата му стана неприятно, когато разбра. Все пак Боевски го хващат с куфара в ръката и пак го пускат, а той стои още затворен на база само на едни противоречиви и лъжливи показания на екипажа на кораба”, обяснява Маджаров. Той и Енчева следят детайлно развитието на случая на Собаджиев и се опитват всячески да помогнат. Съвипускникът на задържания капитан е разнищил показанията на двамата помощник-капитани, боцмана и двамата моряци, които са били разпитвани от панамските власти след разкриването на пратката. „Още на първо четене се вижда, че е пълно с лъжи и противоречия. Примерите са много и е елементарно да се види, че има несъответствия”, обяснява Маджаров.

На 7 ноември, когато се очаква да се гледа делото за 169-те кила кокаин на борда на „Maas Trader”, Светлозар Собаджиев няма да е единственият подсъдим, научи още „ШОУ”. Интересен факт е, че на съдебната скамейка е призован целият екипаж, който обаче бе пуснат веднага след акцията на панамските власти. „Призовките на всички са публикувани в местната преса, но много чудно дали някой от тях ще се появи на делото. Да не е луд!”, категоричен е Маджаров. Той разкрива, че съвсем нарочно цялата вина е била хвърлена върху капитана, а екипажът е бил пуснат, защото просто целта на компанията е била да освободи плавателния си съд.

Престоят на Собаджиев в затвора „Ла Хоя” досега му коства около 140 000 $, събирани от неговите приятели, които всеки месец са му пращали пари. Самият капитан, който допреди 3 години въобще не си е мислел, че ще го докара до просешка тояга, е разпродал всичко, каквото е имал, научи „ШОУ”. „Душата ми остана, но нея не я продавам!”, потвърди заточеният капитан.