ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ
- Г-н Паси, започваме с тази актуална тема, тъй като в последните дни светът се е вторачил в режима в Пхенян. Оттам започнаха да се чуват много твърди заплахи. Как мислите, че ще се развият събитията?
- Много се надявам да не се развият по черния сценарий. Целта на Северна Корея е не да нападне Южна Корея, а Северна Корея да бъде важна. Нападнат ли веднъж Южна Корея или някоя от съседните държави, например Япония, те ще бъдат много бързо победени. Но целта на Запада не е да победи Северна Корея с милиони човешки жертви, а целта е мирното обединение на Корея. Аз имах възможността за първи път да посетя Северна Корея през 2007г., като председател на Комисията по външна политика. Това беше най-вероятно първото най-високопоставено българско посещение в Северна Корея след посещенията на Тодор Живков.
- Странно е, защото наистина западни дипломати трудно се допускат в Пхенян.
- Интересното е, че България е много добре възприета в Северна Корея и там помнят България с добро. Отношенията ни нямат никаква динамика в момента, но смятам, че ние можем да играем много солидна роля от името на ЕС в Северна Корея. Друг въпрос е, че ЕС е доста плах по темата Северна Корея. ЕС е единствената голяма световна сила, която отсъства категорично от севернокорейския проблем. След това имах още две визити през 2008г. и 2010г. в Южна Корея и още тогава Атлантическият клуб предложи на общественото мнение и у нас, и в Атлантическия алианс, да помислим върху две много сериозни възможности. Едната е НАТО да се ангажира с проблема в Северна Корея и така да интернационализира темата. Интернационализацията е много важна, защото севернокорейците живеят с един десетилетия наред внушаван мит, че те са жертва на конспирация на техните съседи. Смятам, че и НАТО, и ЕС биха могли много добре да играят тази роля и да изиграят възпираща роля върху Северна Корея, особено и ако ЕС се ангажира с нейната демократизация. Атлантическият клуб има конкретен план за това. Той включва разширяване на комуникационната мрежа и внедряването на интернет. Това е нещо, което би могло при определени условия да се договори със Северна Корея. Трябва да се намери балансът между сплашващия характер, сплашването и провокациите, които това сплашване може да предизвика. Смятам, че балансът ще се намери, защото самите севернокорейци си дават сметка, че силите им са крайно недостатъчни.
- Вие мислите ли, че тези обявени претенции в ядрената област са съвсем реални? Имат ли такива оръжия севернокорейците?
- През 2007г. американското правителство ме помоли да предам на Северна Корея едно послание. Тъкмо бяхме освободили българските медицински сестри от Либия и тогава отношенията между Западна Европа и Либия бяха хитът на сезона. Американците ме помолиха да предам на Северна Корея, че ако те се държат така, както се държи полковник Кадафи в Либия, т.е. той даваше някакви сигнали, че ще се вразуми, то тогава и севернокорейците ще получат същите облаги и същото толериране, на каквото се радваше Либия към този момент. Наистина ние предадохме това послание. За разчупване на ледовете аз бях взел и сина си, който тогава беше на 13 години. Исках да му дам един урок по демокрация и да му покажа, че това, на което той се радва в България не е благодат, на която всички деца по целия свят се радват. И неговото присъствие ми помогна да създадем необходимото доверие със Северна Корея. Казахме им, че наистина им предлагаме те много сериозно да обмислят отказа от ядрената програма. Само няколко седмици по-късно, разбира се, не само благодарение на тези български усилия, северните корейци взривиха охлаждащата кула за техния ядрен генератор, което беше много сериозна стъпка напред. Имаше и политическо развитие - те се съгласиха на среща на най-високо равнище между лидерите на Северна и Южна Корея, което към онзи момент беше изключително актуално.
- Нека обърнем внимание на 2-ри април, денят на атлантическата солидарност. Преди девет години България стана член на Северноатлантическата колективна система за сигурност. Какво е мястото на България сега в тази система?
- България участва в НАТО, участва на общо основание. Не е държава, която е критикувана в рамките на НАТО, така както е критикувана в рамките на ЕС. Смятам, че в момента България не използва рационално своя потенциал. България трябва да се специализира в рамките на НАТО. Има няколко области, в които може България да се специализира в НАТО. Това може да бъде авиацията, разузнаването, а може да бъде и една друга област, от която ще има изключителна добавена стойност, това е военната медицина. С голяма радост забелязах, че макар и служебен, военният министър предложи нещо много рационално и перспективно. Това е България да се заяви като потенциален специализант в рамките на НАТО по темата кибер отбрана. Това е отбраната на бъдещето.





Коментари















Български продукт грабна първа награда на най-голямото изложение за био продукти в Германия
Над 70 участници се включиха в конкурса за домашно вино на Камарата на строителите във Варна
Бившият шеф на отдел „Убийства“ в МВР Ботьо Ботев коментира детайли около трагедията в Петрохан
Български гражданин, воювал за руската армия, е пленен от украински войници край Купянск
АЕЖ следи с тревога отразяването на трагедията, станала известна като случая “Петрохан”
Днес е Голяма задушница - почитаме паметта на починалите си близки
Трифон Зарезан е
Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати спря работа
Какво ще бъде времето в неделя
Марко Рубио: САЩ и Европа са свързани, но съюзът трябва да се промени
Рисовете Севар и Вихра – двойка на годината във варненския зоопарк
Лора Христова стартира с №25 в спринта на 7.5 км в Милано/Кортина 2026
Най-важното от Варна във вчерашния 13 февруари
Досъдебно производство след пожар в сградата на следствената служба във Враца
Премиерата на книгата „Лакърдии от кокпита“ събра на едно място десетки приятели на морето
Пускат допълнителни курсове на автобусите във Варна за Голяма задушница
14 февруари в историята
Прогноза за времето - 14 февруари
Йотова: Докато българите не бъдат вписани в Конституцията на РСМ, няма да има напредък за еврочленството ѝ
Две години след смъртта на Навални: Пет западни страни смятат, че е бил отровен
Президентът Илияна Йотова се срещна с хърватския министър-председател Андрей Пленкович




RSS Новини