Британски астрономи откриха в съзвездието Лъв и прилежащите към него части от небето най-голямата структура във Вселената - куп от 73 квазара, които се простират на 1240 милиона парсека или на 4 милиарда светлинни години. “Дори когато пътувате със скоростта на светлината, ще са ви необходими повече от 4 милиарда години, за да прекосите този куп. Откритието е забележително не само с размерите си, но и с това, че противоречи на космологичния принцип смятан за общоприета истина от времето на Айнщайн. Ние се опитваме да открием аналогични образувания, които да подкрепят това “предизвикателство” - заяви ръководителят на групата първооткриватели на купа Роджър Клоус от университета на

Централен Ланкашир в Престън (Великобритания).

Според изчисленията на учените “семейството” квазари се намира на разстояние 8,73 милиарда светлинни години от нас и се състои от 73 отделни галактики. То заема огромна част от небето, простира се на 4 милиарда, 2 милиарда и 1,2 милиарда светлинни години по три оси. Общата маса на купа е над 3,4 квинтилиона слънчеви маси (10 на 18-а степен), което е няколко десетки или стотици пъти повече отколкото е теглото на другите големи обекти във Вселената.

Клоус и неговите колеги отбелязват, че подобен обект не би трябвало да съществува от гледна точка на космологичния принцип - една от фундаменталните основи на съвременната астрофизика. В съответствие с него едни и същи закони на физиката са валидни за всяка произволна точка във Вселената - затова тя изглежда в един и същ момент от време по еднакъв начин, независимо от мястото и посоката на наблюдението.

Откриването на аналогично “семейство” квазари ще позволи с увереност да се говори за това, че съвременните представи за строежа на Вселената трябва да бъдат преразгледани, заключават учените

Преди броени дни пък стана известно, че звезда субгигант HD 140283, която се намира изключително близо до Земята, вероятно е най-древната в галактиката. Нейната възраст е около 13,2 милиарда години, съобщиха учени по време на конференция на Американската астрономическа общност. Продължителността на живота на звездите зависи от техните размери и от химическия състав в техните недра. Големите сини гиганти живеят няколко десетки или стотици милиони години, а малките червени джуджета – няколко десетки милиарда години.