Никой не търси младия мъж, който скочи от Аспарухов мост на 12 юни през нощта, съобщиха запознати. Това е причината самоличността на човека все още да е неизвестна. Мъжът на възраст 25 - 30 г. се хвърли от моста пред погледа на полицаи, таксиметров шофьор и клиент в 3 ч. през нощта, промълвявайки едва две-три думи, които не се отличавали с никакъв акцент или друга езикова особеност. Въпреки усилията на хората да го разубедят от решението за самоубийство, мъжът в един момент просто се пуснал и полетял назад в бездната. Досега обаче никой не се е обадил, за да обяви за издирване мъж, който да прилича на човека от моста, коментират още близки до разследването. В момента тялото на самоубиеца се съхранява в моргата, където ще остане, докато се появи някой негов близък.

По принцип, когато бъде намерен мъртвец с неясна самоличност, тялото му престоява в болницата поне няколко месеца, а може и по-дълго, в зависимост от ситуацията, тъй като срокът не е уреден в нито един норматив или закон. След това, когато мине достатъчно дълго време на изчакване да се появят близки, които да го разпознаят, се взимат ДНК проби и други биологични материали, необходими за разпознаване, и се праща искане за погребение. То се случва за сметка на общината с прокурорско нареждане, обясниха специалисти. Ако на по-късен етап се изясни самоличността и се появят близки, се издава и смъртен акт.

В момента в двете морги на града няма нито едно тяло с неустановена самоличност. В сектор „Съдебна медицина“ към УМБАЛ „Света Марина“ има само отделни кости, които са намерени и неустановени. Историята на един от скелетите, който обаче си няма череп, започва от моргата преди повече от година. Случайно останките са намерени в един подземен канал близо до ВиК. Специалистите смятат, че костите най-вероятно са от клошар, който е живеел наблизо. След като е починал, разлагащото му се тяло малко по малко било отмивано от водата и най-вероятно течението отнесло главата. Характерно за починалия е, че е страдал от тежко костно заболяване, тъй като гръбнакът е силно изкривен.

„Проблемът с търсенето и намирането на хора е сериозен“, коментират съдебните медици. Понякога в града умират хора, които са родом от друг град или държава, а взаимодействието между различните полицейски дирекции и други институции не е на ниво. Още през 1997 г. България подписва споразумение с Интерпол, според което всички държави следва по един и същи начин да попълват два вида формуляри – за намерени лица с неустановена самоличност и за изчезнали хора. Тази система и до ден-днешен у нас не е въведена. Ако обаче се внедри и се създаде база данни въз основа на тези документи за намерени и изчезнали хора, много по-лесно може да бъде установена самоличността на човек, който е дошъл у нас от друга страна и е починал тук, тъй като данните за изчезналите по-лесно ще се засекат, обясняват специалистите.