“Всяка година на 6 декември съпругата ми приготвя пълнен шаран и спазва традицията да отделя първите люспи за берекет. А самото ястие го възприемаме като курбан към св. Николай”, сподели морякът.
И след трагедията, при която загина 10-членният екипаж на българския кораб, Николай продължава да е близо до морето. Работи като механик на влекач в “Порт флот”. Направил този компромис заради семейството си, иначе пак би тръгнал на далечно плаване.
“Съпругата ми все още преживява тежко всяка новина за инцидент в морето, независимо къде се е случил”, казва Николай. За себе си не обича да говори, но признава, че когато ходи на гробовете на колегите си, му трябват дни да се съвземе от емоционалния срив.
“След “Ванеса” част от мен остана там, при колегите, и няма да се върне”, откровен е Николай. Той е убеден, че е оживял заради огромната си вяра.