Осигуряване на равнопоставен достъп до спешна помощ, подобряване на функционирането, финансовата, кадрова и материална устойчивост на системата са основните цели на Концепцията за развитие на „Спешната медицинска помощ в Р България”. Проектът за нея е изготвен от МЗ и предстои да се приеме от МС след обществено обсъждане. При наличие на политическа воля и обществена подкрепа оптималният срок за реализация на концепцията е от 3 до 5 години.

Въвеждане на национални стандарти за време, през което екипите да достигнат до мястото на инцидента, както и на алгоритми за поведение при оказване на спешната помощ са сред основните дейности за подобряване на системата. Сред другите предвиждани мерки са оптимизиране на структурата на спешна помощ, включването на парамедици в нея и подобряване на финансирането й. Оптималното време за осигуряване на спешна помощ при инциденти е в рамките на 20 до 30 минути. Затова МЗ залага в концепцията 90% от спешните животозастрашаващи случаи да бъдат обслужвани в рамките на 20 минути. За останалите не трябва да се допуска интервал, по-голям от 40 минути. Случаите, при които този период не е спазен ще бъдат проверявани и оправдани само при изключителни условия – метеорологични, бедствия, крупни аварии. Отделните центрове за спешна помощ могат да си поставят още по-високи времеви стандарти от приетия на национално ниво.

За осигуряване на по-добър достъп структурата на спешна помощ ще се промени според отдалечеността на населените места и гъстотата на населението. Средната гъстота на населението в страната е 68 жители на км2. За региони с гъстота под 68 жители на км2 структурите за спешна медицинска помощ трябва да са разположени така, че 80% от населението в този регион да е на не повече от 20 км от тях. Това разстояние трябва да е максимум 30 км. за населени места, в които живее най-малко 90% от обслужваното население. По този начин максимално ще се гарантирана обслужването на населението при спешни състояния в рамките на 20 мин. За региони с гъстота на населението над 68 жители на км2, структурите на спешна помощ трябва да са разположени на разстояние до 20 км. за населени места, в които живее най-малко 85 % от обслужваното население и до 30 км. за населени места, в които живее най-малко 95% от обслужваното население. Промените в териториалното разпределение на структурите ще се отразят в специална карта.

За подобряването на кадровия дефицит в системата се предвижда въвеждането на парамедици. Това са добре обучени хора, които ще оказват първа помощ и ще поддържат живота на пациент до пристигане в болница. За обучението на парамедиците се предвижда създаването на курсове до 2 години в акредитираните структури. МЗ предвижда да се изгради система и национален център за продължаващо обучение, максимално ще се облекчи и засили приема на лекари, специализиращи „Спешна медицина”. Изключително важно е и доходите на лекарите в спешните центрове да станат съизмерими с доходите на колегите им в извънболничната помощ. Това означава стартовите възнаграждения на медицинските специалисти да бъдат 3 пъти минималната работна заплата или 720 лв.

За по-доброто покритие на страната със спешна помощ ще се въведат три вида екипи. Те ще се отзовават на повикванията в зависмост от тежестта им. Първият вид ще е лекарски екип. Той ще се състои от шофьор, парамедик и лекар. Тези екипи ще се профилират по степен на готовност за реанимационни мероприятия или по специалности. Вторият вид екипи ще са парамедицински. В тях ще има шофьор и парамедик с най-високо ниво на обучение. Те ще се използват при спешни състояния, когато на място трябва да се окаже първа помощ и пациента да се транспортира възможно най-бързо до болница. Третият вид екипи ще са транспортни. Те ще се използват само за транспорт на болни, чието състояние не изисква задължително присъствието на медик. Предвижда се гъвкавост и в разпределението на медицинските екипи в отделните места в зависимост от особеностите им. Така например в големите градове над 200 000 души ще има повече от 1 изходна точка на екипите за спешна помощ. В районите, където над 10% от населението се намира на разстояние, предполагащо над 20 мин. време за достъп до спешна помощ, както и на магистрали ще има постоянно или временно базиране на изнесени екипи.

Състоянието и развитието на спешната медицинска помощ е най-тясно свързано със състоянието на извънболничната медицинска помощ. През последните 10 години спешната помощ се превърна в буфер на проблемите в сектора. За да спре това, трябва да се осигури достъп на хората до извънболнична медицинска помощ за максимален период от време през денонощието. Това ще стане със създаването на нормативни промени и сериозни финансови стимули. Първият пример в това отношение са въведените от МЗ през 2011г. условия за разкриване на дежурни кабинети и организиране на дежурства на общопрактикуващите лекари. Тези мерки значително подобриха достъпа на населението до медицинска помощ през нощта и в почивните и празнични дни. МЗ ще продължи да работи в тази посока и занапред.

Друг важен елемент е подобряването на връзката между спешната и болничната помощ. В момента всяко лечебно заведение за болнична помощ трябва да осигурява прием на спешни пациенти 24 часа в денонощието. Обществена тайна е, че въпреки въвеждането на подобно изискване то не се спазва. Поради тази причина трябва да се създаде национална здравна карта, в която ясно да се определят лечебните заведения и тяхното ниво, с което могат да предоставят спешна помощ. Осигуряването на спешната помощ от тези лечебни заведения трябва да бъде обвързано и с допълнително заплащане за извършваните дейности. То ще се дава за гарантирането на непрекъснатия достъп за спешните пациенти и комплексност на медицинските услуги. Това означава денонощно да разполагат с множество различни специалисти, солидна диагностична база, възможности за интензивно лечение и други специфични дейности, както и 30% от наличния леглови фонд за спешен болничен леглови комплекс. Това обаче не значи, че при инцидентни състояния всички лечебни заведения и работещия в тях персонал няма да бъде задължен съгласно Закона за здравето да осигури спешна помощ.

В голяма степен оказаната спешна помощ зависи от това спешните действия и манипулации да се извършват по точно определени алгоритми и те ще бъдат въведени. Предвижда се да се подобри и комуникацията между центровете, линейките и лечебните заведения. Това ще стане чрез интегриране на системата за комуникация на центровете за спешна медицинска помощ със системата на комуникация на МВР и останалите служби от Националната система за спешни повиквания. Контролът над системата ще се засили и чрез използването на GPS връзката на ЦСМП. Също така ще се въведе телемедицината, унифицирани стандартни протоколи за „телефонен триаж” на пациента в диспечерския център. Така ще се осигури бърз отговор, предоставяне на съвети и оценка на необходимостта от мобилизиране на ресурси и техният вид за всяка спешна ситуация. Освен това в националната система за спешни повиквания на тел.112 ще се интегрира по-добре тел. 150.

За осъществяването на всички тези мерки ще е нужно и подобряване на финансирането на спешната помощ. По изчисления на МЗ необходимите средства за системата за спешна медицинска помощ годишно възлизат на минимум 150 млн. лв. Това е с 75 млн. лева повече, отколкото се предоставят в момента. Тези допълнителни средства ще се изразходват за следните дейности - 60 млн. за заплати и осигурителни плащания на персонала, 10 млн. за поетапна подмяна на санитарните автомобили, 1 млн. за поддържане на информационно-комуникационната система 1 млн. лв. за обучение и квалификация на персонала, 3 млн. лв. за поддържане на материално-техническата база, апаратура и оборудване на екипите. Заради социалната значимост на спешната помощ държавата ще остане основен източник на финансиране. Успоредно с това обаче трябва да бъдат търсени и включвани допълнителни източници като НЗОК. Те биха могли да покриват дейности, извършвани от екипите на спешна помощ като транспорт на болни между лечебните заведения след 24 часа от първоначалното им постъпване. Въпреки, че подобен вид дейност не попада стриктно в обхвата на спешната помощ, тя се извършва със средствата и персонала на спешните центрове.