Забелязва се тенденция на увеличаване на случаите на грип в области, в които са въведени карантинни мерки. Това коментира в ефира на БНТ вирусологът проф. Тодор Кантарджиев.

"Например в Благоевград - от 394 на 10 000 случая, след въвеждането на мерките скачат на 571. Във Варна - от 223 скачат на 266", поясни той.

Средната заболеваемост за страната е 191 на 10 000 души, т.е. от 100 двама боледуват. София обаче изостава и според проф. Кантарджиев болните няма да се увеличат драстично до срочната ваканция на учениците.

"Грип AH1 е по-малко от грип AH3 с около 10%, има и много грип Б. Това не е характерно за епидемията. Не очакваме някакви драстични прекъсвания и ваканции. Ако се увеличи много броят на боледуващите ученици, ще имаме удължаване на ваканцията, което винаги колегите с опит го правят много добре и епидемията затихва".

Неразумно е кашлящите ученици и деца да се разхождат навън по време на грипната ваканция, посочи специалистът.

"С противоепидемичните мерки искаме да контролираме и да намалим риска от препълване на болниците, защото опасността е не само за грипноболните, и тези на кислородотерапия, опасността е и за другите болни".

Интересът към противогрипните ваксини е радостен, коментира проф. Кантарджиев и припомни, че назални ваксини се произвеждат повече от 60 години и отзивът от тях е положителен.

"В София в момента доста други вируси се явяват, което е необичайно, защо грипът обикновено ги измества - най-много са бокавирусите, има съвсем малко метапневмовируси, които станаха известни покрай китайската история. Това е вирус известен, причинява кашлица, лека температура, хрема, не е опасен. Най-много са аденовирусите".

Човек е заразен един ден преди заболяването да го повали на легло и първите два-три дни след това. След третия и четвъртия ден е ниско или незаразен. Тестовете за грип и приема на лекарства трябва да се осъществяват при появата на симптоми, а не след това.

"Няма никакъв смисъл да взимаш антигрипно лекарство на петия ден след разболяването", каза проф. Кантарджиев.