Министерство на околната среда и водите (МОСВ) следи ситуацията, предизвикана от петролен разлив край Керченския проток. Министърът на околната среда и водите Петър Димитров е в контакт с министрите на околната среда на Румъния и Украйна. МОСВ е поискало информация също от Турция и Грузия, обявиха от екоминистерството.

В резултат на силна морска буря в неделя в Керченския проток е настъпила катастрофа на два танкера, единият от които вече е потънал. Танкерите са руски и до момента руската страна не е съобщила какво количество петролни продукти е попаднало в морето, но може да се предполага на база на вместимостта на танкерите, че става дума за разлив на няколко хиляди тона петролни продукти.

Части от петролното замърсяване, които попаднат във вътрешността на Черно море, вероятно ще останат в циркулационни вихри. Няма риск значимо петролно замърсяване да достигне западната част на Черно море и да застраши българските териториални води и българското крайбрежие.

Басейнова дирекция „Черноморски район“ изпълнява регулярен мониторинг на морските води от началото на войната в Украйна и след инцидента в Нова Каховка до момента, включително за нефт и нефтопродукти, като при необходимост ще бъде извършено извънредно изследване.

Учени от НИМХ следят постъпващата информация (в това число сателитни изображения) и имат готовност за използване на компютърни числени модели за прогнозиране на разпространение на петролни разливи.

Прогнозата за вятъра над Черно море през следващите няколко дни на Европейския център за средносрочни прогнози е за силни ветрове от западната четвърт с пориви около 25 м/с. Според доц. Николай Вълчев, експерт по хидродинамика от БАН, по този начин се формира локална циркулация (антициклонален вихър), която задържа потока от замърсители от Керченския проток в сравнително тясна акватория в североизточната част на басейна. Тази ситуация ще създаде условия за забавено проникване и разпространение на замърсените води към акваторията на Украйна.

Лошото метеорологично време прави невъзможно наличието на качествени и в достатъчно количество спътникови наблюдения, които да спомогнат за идентифициране на проблема. Режимът на изпускане на петролни продукти също засега е неясен, както и точното време и място на катастрофата (засега е оповестено, че тя е станала на 15 декември). При тези условия първоначални и много груби оценки за следващите състояния на замърсеността на морето могат да бъдат направени само по историческа информация за теченията и вятъра в Черно море, смятат специалистите.

МОСВ потърси мнението и на доц. д-р Виолин Райков, еколог от БАН, във връзка със ситуацията след аварията с руските танкери до Керченския залив. Според специалиста разливът може да се отрази както на водните обитатели, така и на птиците.

Редица лабораторни изследвания показват, че петролът или петролните съединения в ниски концентрации могат да убият или да причинят сублетално увреждане на яйцата и ларвите на рибите. Сублеталните ефекти включват например морфологични деформации, намалени темпове на хранене и растеж и вероятно ще увеличат уязвимостта към хищници и глад.

Въздействието на нефтен разлив върху рибния запас зависи от дела на яйцата и ларвите, убити от нефтения разлив, и начина, по който смъртността в ранен стадий влияе върху оцеляването на кохортата в следващите етапи. На практика наличието на методи и данни има тенденция да ръководи оценката на въздействието на разливите.