Между предприятията в западна промишлена зона зад стара метална ограда се извива потайна пътека с ширина колкото за един автомобил. Трасето е обрасло с бурени и трънаци. То минава през усойна пресечена местност и завършва с бодлива тел. Зад това препятствие се намира бахчата, където през октомври 1972 г. багеристът Райчо Маринов открива... най-старото златно съкровище на планетата.

Малцина знаят за тайната пътека и докъде води. Един от посветените е уредникът за фондохранилището на отдел „Праистория“ на Регионалния исторически музей Олга Пелевина. Тя е сред малцината, които имат достъп до почти секретния терен в западна промишлена зона.

Дори Райчо Маринов, който с багера си през октомври 1972 г. направил най-сензационната копка в света, вече не може с точност да определи къде е мястото Х. Почти 40 години по-късно той се върна заедно с екип на „Народно дело“ в района на бившия завод Янко Костов и установи, че всичко се е променило, а част от некропола може би е застроен. А може би не. Хилядолетният некропол си е там, почти невидим, между нароилите се предприятия. „Народно дело“ няма да разкрие тайните пътеки по разбираеми причини. Според археолозите така е по-добре. Иманярите едва ли ще се спрат пред възможността да обърнат още веднъж почвата, за да разберат дали не е останало нещичко.

Над уникалния некропол обаче е надвиснала и по-голяма опасност - реституционни претенции. Според Пелевина скоро изтича периодът, в който общината владее терена, обявен за резерват. След това никой не знае какво ще се случи. Много вероятно е да се появят реститути. Отвсякъде некрополът е застроен от нови складови бази. Предполага се, че една от бетонните огради дори е била вкопана в гробовете. Трябва да се вземат спешни мерки, за да не се допусне унищожаването на некропола, категорична е Пелевина. В тази връзка археолози скоро ще се събират, за да обсъдят възможните мерки за действие.

Авторите на проекта за ОУП на Варна в частта му за културното наследство обещаха да направят всичко възможно, за да спасят некропола. От там ще изпратят писмо до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), за да се разбере точно какъв е статутът на земята на некропола.



Гъсталаците стават туристически маршрут

„Има още да се разкопава от него (бел.авт. - некропола) и амбицията на варненските археолози е да направят една експозиция на място, за да може да се види как се откриват и как изглеждат гробовете с находките в тях." Това са думи на бившия шеф на музея, вече покойния Иван Иванов.

Сега идеята се възражда по инициатива на Димитър Дичев от Сдружението култура и туризъм на българския североизток. С две ръце инициативата подкрепи и председателят на Общинския съвет Борислав Гуцанов.

„Трябва да се направи нещо за това място. Малка пирамида, копия на съкровището от гипсов калъп и да има поне един надпис. Може да се формира и специален маршрут до мястото. Туристите могат да се отбиват по пътя си към Побити камъни“, предлага Дичев. Според него въпреки кризата средства за финансиране на проекта ще се намерят.

Значението на варненския некропол е огромно за световната история. Проучена е площ от около 7,5 дка, на която са разкрити 294 гроба с повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. Само в един гроб има повече злато, отколкото всичкото злато, намерено по света от тази епоха. Откритията във варненския некропол промениха схващанията за родината на цивилизацията. Оказа се, че варненският некропол е по-стар от Египет и Месопотамия. Налага се категорично твърдението, че около Варна се е зародила първата европейска цивилизация. От тук на запад са проникнали металургията на медта и златото. Възрастта на некропола се преценява на повече от 6000 години, разказва Иван Иванов навремето. Намерените жезли и знаци на царска власт говорят за наченки на държавна организация или сложно организирано общество. Все още на науката не е познато общество, сходно по развитието си с варненското.

Олга Пелевина, уредник на фондохранилище за праистория: Разкопаваме пак в близко бъдеще

- Г-жо Пелевина, може ли да очакваме нещо ново за хилядолетния варненски некропол?

- В момента правим каталог за варненското злато, което да събере всички досегашни публикации на учени от цял свят. От 1972 г. има между 30 до 50 изложби по света. Сега вървят два проекта. Единият е на Софийския университет на химика проф. Кулев. Купили са специален уред за изследване на златото, без да го разрушават. Вторият проект е по линия на Варненския техническия университет на Йордан Бояджиев. Те изследват технологията на производство на златните предмети. Дори съвременните ювелири се чудят как преди 7000 години хората са направили тези предмети.

- Какво се случва с откритите от Райчо Маринов украшения?

- Неговото откритие е обозначено като гроб 1 и се намира в Националния исторически музей. - Когато открива некрополът, се оказва, че той попада на средата на най-богатите гробове. В археологията често великите открития стават случайно.

- Откога се занимавате с варненския некропол?

- Попаднах там в последните години на разкопките през 1991 г. Тогава парите рязко спряха и музеите останаха най-бедната институция в тази страна. 20-годишните разкопки показват, че некрополът е построен концентрично в кръгове. Колкото са по-далеч, са по-бедни.

- Кога са изработени накитите?

- Става въпрос за 5-ото хилядолетие пр.Хр. Тоест преди 7000 години. Но датировките са много относителни. Археологическата наука не е намерила точни методи. Сравняват се други култури от онова време. По-точен е въглеводородният анализ, но пак има определен периоди на допускане. Пипане дори с ръце влияе. Няколко опита са правени с костите и всеки път резултатите са различни. Последният опит от чужди учени показват още по-стари дати – 6-ото хилядолетие пр.Хр. Това злато е много чисто. Ако не е 24 карата, е 23. Има много малко примеси, и то естествени. Златото най-вероятно е намивано от реките. Това е последната концепция. Камчия дори до днес е златоносна река.

- Кога най-рано може да очакваме нови разкопки?

- Сложно е да се каже. Ще има. Твърдо сме убедени. Ще продължим в близко бъдеще.