Ормузки проток е един от най-стратегическите морски пътища на планетата и ключова артерия за световната търговия с петрол и природен газ. Проливът свързва Персийския залив с Арабско море и оттам – с Индийския океан.

Разположен е между Иран на север и Оман и Обединени арабски емирства на юг. В най-тясната си част е широк около 33 км, а на входа и изхода – приблизително 50 км. Въпреки сравнително малката си ширина, той е достатъчно дълбок, за да позволи преминаването на най-големите танкери за суров петрол в света.

Колко важен е проливът за световната икономика

По оценки на Администрация за енергийна информация на САЩ (EIA), през 2025 г. около 20 милиона барела петрол дневно преминават през Ормузкия проток. Това представлява приблизително 20% от световната търговия с петрол и газ.

Освен от Иран, през пролива преминават доставки от държави като Ирак, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. Основни клиенти са големи икономики като Китай, Индия и Япония.

Всеки месец около 3000 кораба преминават през този тесен морски коридор.

Какви биха били последиците от блокиране

Заплахите от страна на Техеран, че може да блокира трафика, вече доведоха до сътресения на пазарите. Глобалният бенчмарк Brent за кратко достигна 82 долара за барел след съобщения за атаки срещу кораби в района.

Анализатори предупреждават, че дори без формална блокада, самият риск от атаки с дронове и ракети, както и невъзможността да се осигури адекватна застраховка, могат на практика да парализират корабоплаването. Това води до скок в транспортните разходи – според пазарни данни на Лондонска фондова борса цената за наем на супертанкер по маршрута Близък изток – Китай е достигнала над 400 000 долара.

По информация на Ройтерс, десетки танкери са блокирани в района заради повишения риск.

Кой ще понесе удара

Поскъпването на петрола неминуемо се отразява върху цените на горивата, транспорта и редица стоки и услуги по света. Това означава инфлационен натиск върху икономиките – особено в държавите, зависими от внос на енергийни ресурси.

В същото време евентуално затваряне на пролива би нанесло щети и на самите износители от Персийския залив, чиито бюджети разчитат в голяма степен на приходите от енергия.