Съмнителна естетика превзема Варна година след година. Първо бяха плочките на площада, после палмите, а сега дойде ред и на скулптурната „украса“. Статуя на Венера беше открита с фанфари в навечерието на Деня на Варна. Въпреки церемонията дискусиите по новата придобивка не стихват, но малцина са тези творци, които смеят гласно да изразят мнението си. Повечето критикари се отпускат анонимно във форумите.

Преди повече от 4 г. местният парламент прие правилник за поставяне на паметници, мемориални знаци и художествени пластики на територията на общината. Според него ОбС може да разреши такива да не се изработват след конкурс само когато са дарение по решение на Министерския съвет или по предложение на Президента на Републиката. Но дори и в този случай задължително се има предвид и оценката на експертния съвет за необходимостта от такова съоръжение, за неговите художествени качества и вписването му в съответната градска среда.

Според нормативния документ паметниците изразяват признателността на варненци към видни личности, свързали трайно живота си с града и работили за неговото въздигане. При това положение какво възхвалява тази гръцка Венера, не се разбира, както не е ясно как точно е взето решението за поставянето на статуята. Това, което се знае, е, че ход на издигането й не може да бъде даден без съгласието на главния архитект на града Петър Йорданов. Самият той обаче не беше открит за коментар. Дали решението е подкрепено от градоустройствения съвет, също остава загадка.

Венелин Жечев, зам.-кмет: Не коментирам художествените качества

Зам.-кметът по архитектурата Венелин Жечев заяви, че той самият не е участвал в заседание на градоустройствения съвет. Той изрази становище, че е възможно такова да се е провело по време на скорошното му отсъствие от общината по болест. По негови думи обаче такова решение вероятно има. Като специалист арх. Жечев отказа да даде личен коментар по отношение художествените качества на скулптурата, както и за това дали мястото, на което е сложена, е най-подходящото.

Арх. Виктор Бузев: В Москва има художествен съвет

Във вземането на решение за появата на Венера на ларгото не е участвал и друг член на експертния съвет, арх. Виктор Бузев. Той сподели, че от известно време не присъства на заседанията му и може би затова е пропуснал конкретното обсъждане. Мнението на арх. Бузев е, че преди да се пристъпва към подобно „разкрасяване“ на варненските улици, въпросът трябва да се обсъжда на художествен съвет. Такъв в момента няма нито към кметската администрация, нито към Общинския съвет. Като пример за подобна практика той посочи Москва, където подобен орган се ръководи от човек с ранга на зам.-кмет.

Предложение за издигането на Венера от Варна не си спомня да се е гледало на комисия по култура и председателят й доц. Константин Трошев. „Със сигурност е минало през експертен съвет. Едва ли е пренебрегната процедурата. Работи се от дълго време“, бе неговият коментар.

Мария Василева, изкуствовед: Натрапват съмнителен личен вкус на варненци

Поставянето на скулптури из държавата се е превърнало в спортно състезание. Само че без правила. Кметове, министри, частници поръчват по свой вкус и подобие малки и големи пластики главно за да увенчаят самите себе си. Всичко това се върши без конкурси и професионални журита, на принципа „който плаща, той поръчва“.

Статуята на Венера във Варна е поредният пример за унизително отношение както към публиката, така и към професионалната общност. Отново съмнителен личен вкус се натрапва на хората по един безпардонен начин. Поставената в центъра на Варна скулптура е еманация на кича, в пълен синхрон с чалгаджийските приоритети в българската култура и политика, където обиколката на бюста е много по-важна от вътрешното излъчване. Така и тази варненска Венера може да се похвали с изразителни гърди, но не и с изражение на лицето – такова просто липсва. Не е много ясно и какво правят ръцете, освен че очевидно пречат и разбалансират композицията. Не по-добро е положението и с краката – ако мраморната дреха не подпира фигурата, тя със сигурност ще падне. За стил въобще не можем да говорим – това е някаква неумела и неосъзната смесица от класика и поп-арт, която в най-добрия случай може да краси някое крайморско заведение.

От изкуствоведска гледна точка скулптурата е недоразумение. От морална – да се открива подобно нещо на празника Успение Богородично, е съвсем неприемливо. Лесно е да се премахват чалгаджийниците, трудно е да се преборим с чалгата в нас.

*Куратор, историк на изкуството и художествен критик. От 2007 г. е доктор на науките. Главен уредник е в столичната Градска галерия. Специализирала е в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, в Университета в Рочестър, САЩ, в Централноевропейския университет в Будапеща.