Подсъдимият за убийството на Радостина Георги Цветанов заяви в показанията си пред Варненския окръжен съд, че двамата с жертвата са имали интимни отношения и са правили 9-10 пъти секс. По думите на подсъдимия връзката им започнала точно година преди смъртта на студентката. Отношенията им били пазени в тайна, понеже Радостина имала намерения да се омъжи за приятеля си от Лондон Петър, а самият Георги също имал дългогодишна приятелка. Жертвата се притеснявала съквартирантката й Живка да не разбере за изневерите и затова се срещали с Цветанов само в нейно отсъствие в апартамента на улица „Мир”. Няколко пъти правили секс и в дома на подсъдимия.

Според версията на Георги за часовете преди убийство двамата имали уговорка да отидат на дискотека и след това да се приберат в апартамента на Петър, където Радостина живеела. Същият ден Живка трябвало да се прибере при родителите си в Каварна.

Георги имал с приятелката си Пламена уговорка, която обаче отменил, и заедно с Радостина и колеги отишли на дискотека. Там подсъдимият пил уиски и водка и пушил трева. Около 02:30 часа си тръгнали заедно с жертвата към апартамента на ул. „Мир”. В жилището Радостина казала на Цветанов, че е неразположена, на което той реагирал спокойно. След това тя разговаряла с Петър по skype, а Георги стоял в другата стая, защото се опасявал, че може да се мерне пред камерата на компютъра. След края на чата двамата си легнали в спалнята, а не на дивана в хола както обикновено, когато правели секс. Подсъдимият бил изморен и бързо заспал.

Събудил се от шумове и болка в дясното коляно. До себе си видял мъжки силует и понечил да се предпази, но усетил болка и в ръката. От лявата си страна чул хъркащи звуци, идващи от лежащата до него Радостина. След това станал, но му прилошало и загубил съзнание. Когато дошъл на себе си, видял, че стаята е рахвърляна, а Радостина - да лежи окървавена с ръце на гърба. Георги преценил, че е мъртва, и не й проверил пулса, нито я докоснал. Уплашил се, но след като не чул шумове в апартамента, отишъл в хола и взел мобилния си телефон. Проверил, че входната врата е отключена, и запалил цигара. В продължение на 10-15 минути мислил и сметнал, че никой няма да му повярва, че той не е извършил убийството. Паникьосал се и взел да събира в чанта всички вещи, за които предполагал, че е оставил отпечатъци. Когато се прибрал вкъщи, решил да изхвърли доказателствата, но се отказал, защото предположил, че по тях може да има отпечатъци на убиеца.

В деня след убийството Георги ходил на лекар да си превърже раните и пак се прибрал, за да чака баща си. С него искал да обсъди ситуцията и какво да предприеме нататък. Родителите му обаче се прибрали с полиция и Георги бил отведен в районното управление. Бил обут с маратонките, които са представени като доказателство по делото. В дискотеката обаче твърди, че бил с бели обувки.

По думите на Георги при изземването от полицията часовникът му не е бил счупен, а с телефона си не е правил снимки в апартамента на Радостина.

Подсъдимият отказа на отговаря на въпроси на прокуратурата и адвокатите на семейството на Радостина.

Защитата показа в съдебната зала снимка, правена в жилището на ул.”Мир”, на която подсъдимият е облечен с тениска на Петър. Според показанията на съквартирантката на жертвата кадърът е от 8 март 2008 година, когато е започнала имтимната връзка между Георги и Радостина.

Заключението на психиатричната експертиза е, че Цветанов е в добро психично здраве. В нощта на трагедията не е бил в състояние на безпаметност заради алкохола. Пред вещите лица той казал за убийството: „Може да съм аз, може да не съм.”

Съдът отхвърли всички искания на адвокатите на Георги за нови експертизи и призоваване като свидетели на разследващите, извършили двата огледа, както и на полицая, обискирал подсъдимия.